Той кимна, беше посещавал часовете по биология в тоалетните на училището. Известно време мълчаха, после Ана пошепна.
— Шон, ти би ли го направил с мен?
— Не знам как — изрече с дрезгав глас.
— Нито конете, нито хората знаят какво да правят първия път — отвърна Ана. — Можем да открием как става.
Привечер поеха обратно към къщи. Ана бе седнала зад Шон, прегърнала го здраво през кръста, притиснала едната страна на лицето си в гърба му. Той я свали в края на плантацията.
— Ще се видим в понеделник на училище — каза тя и се обърна да си върви.
— Ана…
— Да?
— Още ли кърви?
— Не. — Позамисли се за миг, после добави: — Приятно е.
Обърна се и хукна сред австралийските акации.
Шон бавно се насочи към къщи. Усещаше се празен отвътре, това беше тъжно чувство и то го озадачаваше.
— Къде е рибата? — попита Ада.
— Не кълвеше.
— Ни една?
Той поклати глава и прекоси кухнята.
— Шон.
— Да, мамо.
— Нещо не е ли наред?
— Не. Добре съм.
Измъкна се в коридора.
Гарик седеше в леглото си. Носът му бе зачервен от хремата. Вдигна поглед от книгата, която четеше, и се усмихна на Шон, когато той влезе в стаята. Шон отиде при леглото си и седна на него.
— Къде беше? — Гласът на Гарик беше спаднал от простудата.
— Горе на вировете след водопада.
— За риба ли?
Той не му отговори. Легна по корем в леглото си.
— Срещнах Ана и тя дойде с мен.
Споменаването на името й засили любопитството на Гарик и той започна да наблюдава лицето на Шон. А неговото изражение беше все още леко озадачено.
— Гари — започна той неуверено, трябваше да излее душата си. — Гари, аз чуках Ана.
Брат му шумно пое въздух. Стана много бледен, само носът му бе все още зачервен и възпален.
— Не те лъжа — изрече го бавно, сякаш се опитваше да си го обясни сам на себе си, — наистина я чуках, точно както сме си говорили за това. Съвсем както… — Направи безпомощен жест с ръце, неспособен да намери необходимите думи. После се изтегна на леглото.
— Ама тя позволи ли ти? — Гарик почти шепнеше.
— Тя ме помоли да го направя — каза Шон. — Хлъзгаво и меко, влажно и хлъзгаво.
А по-късно, когато угасиха лампата и двамата си бяха легнали, Шон чу тихите движения на Гарик в тъмното. Заслуша се известно време, докато се увери.
— Гари! — скара му се той.
— Нищо не правя, нищо не правя.
— Знаеш какво ни е казал татко. Ще ти опадат зъбите и ще полудееш.
— Нищо не правя, нищо не правя.
Гласът му беше сподавен от простудата и сълзите.
— Чух те — каза Шон.
— Само си чешех крака. Съвсем честно, съвсем честно, само това.
И накрая реката се втурна през последния водопад и ги хвърли в морето на зрялата мъжка възраст.
Господин Кларк не успя да прекърши Шон. Вместо това между тях започна едно отчаяно състезание, което той усещаше, че постепенно губи, и сега се боеше от Шон. Вече не го караше да става, защото Шон беше висок колкото него. Борбата се водеше от две години, всеки бе проучил слабите страни на другия и знаеше как да ги използува.
Господин Кларк не понасяше някой да подсмърча, вероятно подсъзнателно го приемаше като подигравка със собствения му деформиран нос. Шон разполагаше с репертоар, който обхващаше всичко — от почти безшумното помирисване на бренди до шумно клокочене в задната част на гърлото.
— Извинете, сър. Не можах да се сдържа. Понастинал съм.
Господин Кларк бе разбрал, че Шон е уязвим чрез Гарик. Ярост обземаше момчето, щом някой се подиграваше с брат му.
Седмицата беше лоша за господин Кларк. Мъчеше го черният дроб, болките бяха подсилени от упоритите пристъпи на малария. От три дни страдаше от главоболие, имаше неприятности, свързани с условията на договора му, който градската община следваше да поднови. Шон от онзи ден бе в добра форма за подсмърчане и на господин Кларк вече му бе дошло почти до гуша от всичко това.
Влезе в класната стая и зае мястото си на катедрата, бавно огледа учениците си, докато очите му се спряха на Шон. „Само да се опита — помисли си господин Кларк. — Само да се опита днес и ще го убия.“
Разпределянето на местата беше променяно през последните две години. Близнаците бяха разделени и сега Гарик седеше в предната част на стаята, където господин Кларк лесно можеше да го достигне. Шон беше в дъното.