— Тогава тръгвам.
Край вратата на кухнята един прислужник държеше коня му. Шон пъхна карабината в калъфа на седлото и яхна коня, без да стъпва в стремето, вдигна ръка и се ухили на Уейт, после дръпна юздата и препусна през двора. Утрото все още бе тъмно и студено. Баща му го наблюдаваше от прага.
„Ех, много е самоуверен“ — помисли си той. Но имаше син, за какъвто се беше надявал, и се гордееше с това.
— Тате, на мен какво ще ми възложиш? — попита го стоящият до него Гарик.
— Ами, в ограденото място за болни животни са онези юници…
Уейт млъкна.
— Не. Гари, я по-добре ела с мен.
Шон работеше рано сутрин, когато слънчевата светлина проблясваше, златиста и игрива, а сенките бяха дълги и черни. Работеше под пладнешкото слънце и се потеше от жегата, работеше в дъжд, в мъгла, която нахлуваше сива и влажна от платото, в краткия африкански здрач, връщаше се вкъщи по тъмно. Радваше се на всеки изминал миг.
Научи се да разпознава добитъка. Не по име, защото имена имаха само впрегатните волове, а по размера, цвета и отличителните белези, така че само като хвърлеше едно око на някое стадо, разбираше кое добиче липсва.
— Зама, къде е старата крава с кривия рог?
— Nkosii, (нямаше го вече умалителното Nkosiana — млади господарю) вчера я отведох в ограденото място за болни животни, тя има тения.
Шон се беше научил да разпознава болестта в съвсем началната й фаза, по начина, по който животното се придвижваше и държеше главата си. Научи и лечението. За да се унищожат паразитите, трябваше да се налее керосин в раната. При офталмия се правеше промивка на очите с калиев перманганат. За синята пъпка имаше само едно средство — куршум и изгаряне на трупа.
Той изроди първото си теленце сред акациите на брега на река Тугела. Направи го сам, със запретнати ръкави над лактите, като усещаше слузта по ръцете си. След това, докато майката ближеше теленцето и то се олюляваше от всяко бутване на езика й, Шон усети как нещо се сви в гърлото му.
Но всичкото това не му бе достатъчно, за да изразходва енергията си. Работата го забавляваше.
Усъвършенствуваше майсторството си в ездата, скачаше от седлото и тичаше покрай коня си, отново скачаше на седлото, после се прехвърляше на другата страна, изправяше се на седлото при пълен галоп, после разтваряше крака и го яхваше, като стъпалата му моментално намираха стремената.
Упражняваше се с карабината, докато се научи да уцелва бягащ чакал от сто и петдесет крачки, като разсичаше с големия куршум тялото му с размери на фокстериер.
Освен това трябваше да върши и много от Гариковата работа.
— Шон, не се чувствувам добре.
— Какво ти е?
— Кракът ми се е разранил от толкова езда.
— Ами тогава защо не се прибереш вкъщи?
— Татко каза да оправя оградата около дезинфекционна яма номер три.
Гарик се протегна напред върху коня си, за да разтрие крака си, като се опита да се усмихне бодро.
— Ами нали миналата седмица я оправи — възрази Шон.
— Да, но теловете отново са се разхлабили.
Всички ремонти, които брат му извършваше, винаги бяха странно нетрайни.
— В теб ли е ножицата за рязане на тел?
Той пъргаво я извади от торбата на седлото.
— Аз ще я оправя — каза Шон.
— Страшен си, братко, много съм ти признателен. — Второ колебание. — Нали няма да кажеш на татко?
— Не — какво да се прави, кракът ти е разранен.
Гарик препусна към дома, промъкна се в спалнята си и избяга при Джим Хокинс от „Острова на съкровищата“.
Тази работа донесе нова радост на Шон. Когато дъждът накара тревата да се раззелени и напълни плитките долове на платото с вода, това не беше просто знак, че е започнал сезонът, когато птиците свиват гнезда, и че риболовът в Бабуун Строом ще стане по-добър. Това означаваше, че сега могат да изведат добитъка от долината нагоре по платото, стадата ще се угоят и те ще ги откарат в Лейдибург в оградените места за продажба. Тоест, свършила бе още една зима и земята отново обещаваше и раждаше живот. И добитъкът усети тази радост.
Беше късен следобед. Шон седеше на коня си сред дърветата, загледан в една долина към малкото стадо, проточило се пред него. Говедата пасяха с наведени глави, като помахваха лениво с опашки. Между него и стадото имаше едно теленце — беше на три дни, все още бледобежово и несигурно на краката си. Опитваше ги, като правеше тромави кръгове в ниската трева. Измуча крава и теленцето замръзна с разкрачени крака и вирнати уши. Шон се ухили и вдигна юздата от врата на коня — беше време за връщане във фермата.