— Шон, ако ти трябва помощ, върви при господин Еразмус в Лайън Коп. Ще се върна в четвъртък.
— Няма да ми трябва помощ, татко.
Уейт сви устни.
— Ами тогава значи си Бог, той е единственият, който никога няма нужда от помощ — каза сурово баща му. — Не ставай глупак — ако се случи нещо, обърни се към Еразмус.
Той се изкачи по стълбичката след Ада. Влакът рязко потегли, набра скорост и се понесе към възвишението. Шон го загледа как се смалява, после се върна при файтона. Сега той беше господарят на Теунис Краал и това му се нравеше. Малката тълпа на перона се разпръскваше и от нея се появи Ана.
— Здравей, Шон.
Носеше зелена памучна рокля, избеляла от пране, краката й бяха боси. Усмихна се с дребните си бели зъби и се загледа в лицето му.
— Здравей, Ана.
— Ти няма ли да заминаваш за Питърмарицбург?
— Не, трябва да се грижа за стопанството.
— О!
Стояха мълчаливо, изпитвайки неудобство в присъствието на толкова много хора. Шон се изкашля и се почеса по носа.
— Ана, хайде! Трябва да се връщаме вкъщи — извика един от братята й пред касата за билети и тя се обърна към него.
— Ще те видя ли в неделя?
— Ще дойда, ако мога. Но не съм сигурен — трябва да се грижа за фермата.
— Шон, моля те, направи всичко възможно. — Гласът й беше сериозен и искрен. — Ще те чакам, ще взема нещо за обед и ще те чакам целия ден. Моля те, ела, дори за малко.
— Добре, ще дойда.
— Обещаваш?
— Обещавам.
Тя се усмихна с облекчение.
— Ще те чакам на пътеката над водопада.
Обърна се и се затича да се присъедини към семейството си. Шон подкара файтона и се върна в Теунис Краал. Гарик лежеше на леглото си и четеше.
— Мислех, че татко ти каза да се заемеш с дамгосването на новите говеда, които купихме в сряда.
Остави книгата и седна.
— Казах на Зама да ги държи в кошарата, докато се върнеш.
— Татко каза ти да свършиш тази работа. Не можеш да ги държиш там цял ден без вода и храна.
— Мразя дамгосването — измърмори Гарик. — Не мога да понасям мученето, не мога да понасям вонята на изгорели косми и кожа — боли ме глава от нея.
— Ами все някой трябва да го направи. Аз не мога, трябва да сляза долу и да приготвя нова дезинфекционна смес за ямите. — Започваше да губи търпение. — Гари, по дяволите, защо винаги си толкова гадно безпомощен?
— Нищо не мога да направя, нищо не мога да направя, като имам само един крак.
Беше готов да се разплаче. Споменаването на крака имаше желаното въздействие — Шон моментално потисна раздразнението си.
— Извинявай — пусна неотразимата си усмивка той. — Добре тогава. Аз ще направя дамгосването, а ти се погрижи за дезинфекционните ями. Натовари варелите с дезинфекционния разтвор на шотландската каруца и вземи двама гледачи от обора да ти помагат. Ето ти ключовете от мазето. — Той му ги хвърли на леглото. — Трябва да свършиш, преди да се е стъмнило.
На вратата се обърна.
— Гари, не забравяй да заредиш всичките шест ями — не само тези близо до къщата.
Гари натовари шест варела дезинфекционен разтвор на шотландската каруца и се спусна по хълма. Върна се вкъщи, преди да се стъмни. Отпред бричът му беше изплескан с тъмния катранен химикал, а малко от него се бе просмукало в единствения му ботуш за езда. Докато минаваше от кухнята в коридора, Шон му извика от кабинета.
— Ей, Гари, свърши ли с всичките?
Гарик се изненада. Кабинетът на Уейт беше свято вся светих Теунис Краал. Дори Ада чукаше на вратата, преди да влезе, а близнаците отиваха там само когато трябваше да бъдат наказани. Закуцука по коридора и отвори вратата.
Шон седеше с кръстосани крака на бюрото. Облегна се назад в люлеещия се стол.
— Татко ще те убие — каза Гарик с треперещ глас.
— Татко е в Питърмарицбург — отговори брат му.
Гарик застана на прага и огледа стаята. За пръв път я виждаше истински. При всички предишни посещения бе погълнат от мисълта за наказанието, което го очакваше, и единственото нещо в помещението, което беше опознал отблизо, бе седалката на голямото кожено кресло, когато се свиваше на подлакътника му и оголваше задните си части за камшика.
Сега огледа добре стаята. Стените имаха дървена ламперия чак до тавана. Тя беше тъмножълта и лакирана. Таванът бе с гипсови орнаменти във вид на дъбови листа. В средата на медна верига висеше единична лампа. В камината от дялан кафяв камък можеше да влезе прав и в нея имаше готови за палене цепеници.