Когато стигна на склона над къщата, видя Гарик да стои в двора. Той също го видя, шмугна се в кухнята и Шон се затича. Втурна се в кухнята и едва не събори един от слугите.
— Гарик — извика. — Дяволите да те вземат — къде си?
Претърси цялата къща, веднъж бързо, след това много внимателно. Гарик беше изчезнал, но прозорецът на спалнята беше отворен и на перваза имаше отпечатък от прашна обувка. Беше минал оттам.
— Ей ти, мръсен страхливец — изръмжа Шон и прескочи през прозореца в стаята. Замръзна за миг, като въртеше глава наляво и надясно, а юмруците му се свиваха и разпускаха.
— Ще те открия — отново изръмжа той. — Ще те намеря, където и да се криеш.
Тръгна през двора към конюшнята и на половината път видя, че вратата на мандрата е затворена. Когато натисна дръжката, разбра, че е заключена отвътре. Отдръпна се назад и силно я блъсна с рамото си — ключалката се строши и вратата с трясък се отвори. Шон връхлетя в помещението и успя да спре в отсрещната стена. Гарик се опитваше да прескочи през прозореца, но той беше малък и нависоко. Шон го хвана за панталоните и го смъкна.
— К’во направи с разтвора бе? К’во му направи бе? — извика той в лицето му.
— Не съм го направил нарочно. Не знаех, че ще ги убие.
— Кажи ми какво направи.
Шон го беше хванал за ризата и го влачеше към вратата.
— Нищо не съм направил. Просто не знаех.
— Тъй и тъй ще те млатя, така че добре ще направиш, ако ми кажеш.
— Моля те, Шон, просто не знаех.
Той притисна Гарик до рамката на вратата и го закова там с лявата си ръка — замахна с дясната със стиснат юмрук.
— Недей, Шон! Моля те, недей.
И тогава изведнъж усети, че гневът го е напуснал, и ръцете му увиснаха.
— Добре — но само ми кажи какво си направил — каза той студено. Гневът му беше минал, но не и ненавистта.
— Бях уморен и ставаше късно, а кракът ме болеше — прошепна Гарик, — и имаше още четири ями за зареждане, и понеже знаех, че ще провериш дали всички варели са празни, и беше вече толкова късно… и…
— И?
— И аз изсипах всичкия дезинфекционен химикал в една дезинфекционна яма… но просто не знаех, че ще ги убие, наистина не знаех.
Шон му обърна гръб и закрачи бавно към къщата. Брат му се закандилка след него.
— Съжалявам, Шон, честно ти казвам, много съжалявам. Не знаех, че…
Шон влезе пръв в кухнята и тресна вратата в лицето му. Мина през коридора и влезе в кабинета на Уейт. Взе от библиотеката тежката, подвързана в кожа стокова книга и я отнесе на писалището. Отвори я, взе писалка и я топна в мастилницата. За миг се загледа в страницата и в графа „умрели“ записа числото 13, а след него „отравяне с дезинфекционен разтвор“. Толкова силно натискаше с писеца, че хартията се скъса.
На Шон и говедарчетата им отиде целият ден, за да изпразнят дезинфекционната яма, да я напълнят с чиста вода и да направят нов разтвор. Виждаше Гарик само по време на храна и не си говореха.
Следващият ден беше неделя. Гарик слезе рано в града, защото църковната служба започваше в осем часа. След като той замина, Шон започна да се приготвя. Обръсна се близо до огледалото, боравейки предпазливо с това проклето средство за заколване, като оформяше бакенбардите и махаше космите от останалата част на лицето си, докато кожата му стана гладка и свежа. После отиде в господарската спалня и сипа щедро в шепа от брилянтина на баща си, като не пропусна да завинти капачката на шишето и да го постави точно на мястото му. Натри брилянтина в косата си и със задоволство вдъхна миризмата си. Вчеса косата на челото си, раздели я по средата и я заглади с една от четките със сребърни дръжки на баща му. След това взе чиста бяла риза, брич, обуван само веднъж, ботуши, блестящи като косата му — и Шон беше готов. Часовникът над камината го уверяваше, че има още много време. Или по-точно — беше подранил с два часа. Часът бе осем, църковната служба не свършваше преди девет и трябваше да мине още час, докато Ана се измъкне от семейството си и стигне мястото на любовната среща над водопада. Зачака спокойно. Изчете последния брой на „Нейталски фермер“. Беше го чел вече три пъти, защото броят беше от преди един месец и вече дори отличната статия „Стомашни паразити по добитъка и овцете“ не му бе така интересна. Вниманието на Шон скачаше от едно на друго — помисли си за деня, който му предстоеше, и усети познато раздвижване в брича си. Това наложи да се понамести, защото бричът беше тесен. Но с това фантазиите му поизбледняха, Шон беше човек на действието, а не на размишленията. Отиде в кухнята да си изпроси кафе от Джоузеф. След като го изпи, разполагаше с още половин час.