Наистина бяха пет — петима младежи. Още бяха твърде далеч, за да може да ги разгледа добре, но видя, че носят нещо в ръце. Бастуни или… Не. Флора се хвана с ръце за корема, призля ѝ от страх. Видя съвсем ясно — в ръце държаха бейзболни бухалки. Мислите им бяха толкова превъзбудени и объркани, че не можеше да ги прочете, но разбра, че са пияни.
Мъртвите продължаваха да танцуват, сякаш не бяха забелязали новодошлите. Едно от момчетата извика:
— Какво, по дяволите, правят?
— Май си мислят, че това е дискотека — отвърна му някой.
— Дискотека за зомбита!
Младежите се разсмяха, а Флора си помисли отчаяно: „Едва ли смятат… не биха могли…“ Но знаеше, че не само могат, но и ще го сторят. Едно от момчетата се огледа. Олюляваше се напред-назад, почти като пробудените.
— Чуйте — рече той. — Тук май има някой.
Другите замлъкнаха и се огледаха. Флора стисна зъби и застана абсолютно неподвижно. Не бе свикнала другите да могат да четат мислите ѝ. Опита се да заключи съзнанието си. Не успя и реши да използва същата тактика, както срещу Петер.
— Все тая — рече един от тях и врътна глава.
Приближиха се към мъртвите. Някаква раница тупна на земята.
— Веднага ли ще ги подпалим?
— Не — възрази един от другарите му. — Нека да ги изпитаме първо.
— Колко са грозни, а?
— Ще ги загрозим още повече.
Младежите се спряха само на няколко метра от мъртвите, които прекратиха танца си и се обърнаха към тях. Сърцата им се изпълниха с още по-силен страх и ненавист.
— Здравейте, сладури! — извика един от младежите.
— Оо — промълви друг, а пред очите на Флора се изниза кадър от филма „Заразно зло“. Последваха го още много сцени от различни филми и игри. Затова бяха дошли тук — да се позабавляват малко.
„Не мога…“
Преди да успее да вземе съзнателно решение — мислите на младежите я объркваха, — Флора инстинктивно се изправи и извика:
— Ехо!
Младежите се обърнаха едновременно към нея и придобиха съвсем комичен вид. Флора излезе на светло. Краката ѝ трепереха и колкото и да се напрягаше, не можеше да ги накара да спрат. Тръгна напред към уличната лампа и отново спря.
— Искам само да знаете, че ви наблюдавам — рече им тя.
Не можа да измисли нищо друго. Същевременно знаеше, че гласът и мислите ѝ издават страха ѝ. Младежите бяха дошли тук с една-единствена цел — да унищожават. В съзнанието им нямаше място за състрадание или срам.
— Момиче! — извика един от тях.
Флора усети как и петимата забиха жаден поглед в тялото ѝ, почувства и сластта им, желанието да я скъсат от чукане сега или след като довършат започнатото. Отстъпи инстинктивно назад.
— Прибирай се вкъщи да си лягаш — извика ѝ водачът им и замахна с бухалката към нея. — Иначе рискуваш да се опариш.
— Не можете да постъпите така!
Младежът се усмихна широко. Косата му бе зализана назад, усмивката — някак заучена. Носеше светлосиня риза и изискани дънки. Всички младежи бяха облечени в един и същи стил и приличаха по-скоро на студенти от Висшия икономически институт43, отколкото на банда, тръгнала на линч. Сякаш излизаха от някой банкет и им се искаше още да се позабавляват.
— Цитирай ми кой закон го постановява… — продължи младежът, а в съзнанието на Флора изкристализира образът на по-възрастен мъж, вероятно баща му, който седеше, облечен в костюм, край кухненската маса и тържествено заявяваше, че „докато законът не се промени, пробудените са напълно беззащитни; все пак официално се водят мъртви“. В този миг един от приятелите му го прекъсна и извика:
— Маркус, внимавай!
Докато младежите гледаха Флора, пробудените бяха започнали да се приближават към тях, водени от омразата им. Пръв ги достигна един дребен старец, с цяла глава по-нисък от въпросния Маркус. Той протегна ръце и го хвана за ризата.
Ризата изпращя, Маркус отскочи назад, погледна дупката и извика:
— Как смееш да късаш дрехите ми, проклетнико!
След това замахна с бухалката към главата на мъртвеца.
Тя се стовари със съвършена прецизност върху ухото на пробудения. Чу се пукане, като от счупен сух клон, старецът полетя назад, завъртя се във въздуха и се строполи върху асфалта с главата надолу.
Маркус вдигна ръка във въздуха като за „дай лапа“ и един от другарите му отвърна на жеста му. В следващия миг всички заедно се нахвърлиха върху плячката си.