Выбрать главу

Тишина, изпълнена с напрегнато очакване. Всички бяха притеснени от случващото се в Хеден и сега се уплашиха, че може би ще научат някой нов, невероятен факт, за който не бяха чували.

Бени сбърчи чело, сякаш разсъждаваше над изключително сложен проблем.

— Ако трябва да съм честен, има само едно нещо, което искам да знам.

Изкуствена пауза.

— Дали сладоледаджията44 ще се отбие при тях с камиона си, или не?

Облекчен смях. Без аплодисменти — шегата не беше достатъчно добра.

— А ако реши да ги посети, дали ще успее да продаде нещо?

— А ако продаде, то какво ли ще е то?

Бени махна с ръка и изрисува във въздуха контурите на филмово платно, което привлече всички погледи.

— Представете си. Стотици мъртъвци, подмамени навън от домовете си, от… — Бени засвири позната мелодия, която известяваше пристигането на сладоледената кола, а в следващия миг се превърна в клатушкащо се напред зомби. Хората се разсмяха, когато Бени изстена: — „Пигелиииин, пигелиииин“45

Залата експлодира от аплодисменти.

Давид изпразни чашата си и изчезна зад бара. Нямаше сили да изгледа представлението. Знаеше, че Бени и публиката бяха в пълното си право да се смеят над новините на деня, но никой не можеше да го накара да участва в шоуто им. След миг вече беше на улицата. Зад гърба му отекна нова вълна от аплодисменти и той забърза, нетърпелив да се махне надалеч оттук.

Шегите сами по себе си не бяха толкова мъчителни. Животът има нужда от тях, за да продължи напред. Но всичко се разви толкова бързо. След потъването на ферибота „Естония“ трябваше да измине половин година, преди някой дори да посмее да спомене думите „буксир“ и „ферибот“ в подобен контекст. След атентата срещу Световния търговски център минаха само няколко дни, преди да пуснат шегата за новата нискобюджетна компания „Талибан еъруейс“. На всичкото отгоре хората я приеха със смях. Беше толкова далеч от тях, че им бе трудно да го повярват.

Очевидно пробудените се числяха към същата категория. Бяха толкова нереални, че нямаше нужда да се отнасят с уважение и почит към тях. Затова Давид смути комиците с присъствието си. Върна ги към реалността. Истината обаче бе една. За незасегнатите пробудените бяха една голяма шега.

Мина покрай спрените нагъсто коли на улица „Сюрбрюнсгатан“ и отново си представи обезглавеното тяло на Балтазар в скута на Ева. Зачуди се дали някога отново ще може да се пошегува с каквото и да било.

Разходката от „Нора Брюн“ до къщи изпи и последната капка от силите му. Бирата къркореше в корема му, а с всяка стъпка сякаш бележеше победа над себе си. Искаше му се да свие в най-близкия вход и да проспи последните остатъци от този ужасен ден.

Наложи му се да се подпре на стената на стълбището и да си почине няколко минути, преди да продължи нагоре. Не искаше Стюре да се притесни, като види в какво състояние е, и да реши да пренощува при тях. От все сърце желаеше да остане сам.

За късмет Стюре не каза нищо. Съобщи му, че Магнус все още спи и че той самият смята да се прибира вкъщи.

— Добре — отвърна му Давид. — Благодаря за всичко.

Стюре го погледна изпитателно.

— Ще се справиш ли?

— Ще се справя.

— Сигурен ли си?

— Сигурен съм.

Давид бе толкова уморен, че говорът му заприлича на Евиния — можеше единствено да повтаря думите на Стюре като папагал. Прегърнаха се за довиждане. Този път Давид пое инициативата и за няколко секунди подпря глава на гърдите на Стюре.

Изпрати тъста си и се върна обратно в кухнята. Погледна към бутилката с вино, но си каза, че е твърде уморен, за да пие. Отиде да види Магнус и се загледа в телцето на спящото дете — синът му не се бе помръднал и на милиметър, откакто го остави. Продължаваше да спи с ръка под главата, а очите му се движеха бързо под тънките клепачи.

Давид се пъхна внимателно в леглото и се намести някак в малкото останало свободно пространство между стената и Магнус. Мислеше да полежи така само няколко секунди, загледан в тънкото рамо, което стърчеше над завивките, но затвори очи, замисли се и… заспа.

Остров Тумаскоб, 21,10

Малер стъпи на най-близкия остров и видя навигационната табела. Дъските ѝ бяха съвсем избледнели и затова я бе пропуснал в мрака. Заливът бе точно пред него. Върна се в лодката и запали мотора. Той изрева, задави се и замлъкна.

Малер вдигна тубата, наля нов бензин и отново запали. Дори успя да се върне в открито море, преди двигателят да угасне.

вернуться

44

В Швеция има практика част от сладоледените продукти да се продават с помощта на специални хладилни микробуси, които обикалят през различни населени места. — Б.пр.

вернуться

45

Леден сладолед със зелен цвят и вкус на круша. Един от най-разпространените в Швеция. — Б.пр.