Стюре се приближи към него с протегната ръка.
— Върни ми го — рече той. — Предпочитам да го нося пред това.
— Какво става? — попита Магнус.
— Ела…
Давид даде знак с ръка на Стюре и тримата приклекнаха в кръг, с гръб към заобикалящия ги свят. Давид извади Балтазар и го подаде на Магнус.
— Ето — рече му той. — Виж сам.
Магнус пое зайчето, притисна го към гърдите си и се втренчи пред себе си с невиждащи очи. Стюре отвори сакото си и подуши с погнуса вътрешния си джоб. По лилавата му подплата се виждаха няколко струйки заешка урина. Поседяха така половин минута, докато по бузите на Магнус не започнаха да се стичат сълзи. Давид се наведе напред.
— Какво има, миличко?
Очите на момчето блестяха. То погледна Балтазар и рече:
— Той не иска да е при мен, а при майка си.
Давид и Стюре се спогледаха и възрастният мъж заговори пръв:
— Да, но това е невъзможно, даже и да беше див, пак нямаше да може да остане с мама цял живот. Те отбиват децата си.
— Как така ги отбиват? — поинтересува се Магнус.
— Ами така. За да ги научат да се справят сами. Балтазар имаше късмет, че дойде при теб.
Давид не знаеше дали това е вярно, но Магнус като че ли се поуспокои. Притисна зайчето по-силно към гърдите си и му заговори с нежен глас като на бебе:
— Миличък Балтазар. Отсега аз ще съм твоята мама.
Колкото и невероятно да беше, тези думи успокоиха Балтазар. Той спря да се мята и застина в ръката на Магнус. Стюре се огледа.
— Мисля, че е най-добре да се върне при мен. Въпреки всичко.
Напъхаха отново животинчето в джоба на Стюре и продължиха напред. Съвсем случайно зърнаха желания номер върху един блок. На табелата пишеше 17 А-Ж.
Докато седяха скупчени около зайчето, атмосферата в района се бе променила. Когато наближиха входа, чуха звън от счупено стъкло на прозорец, тряскане на врати и отделни писъци. Хората около тях се забързаха, започнаха да се оглеждат неспокойно наоколо, а въздухът се изпълни с жужене като от ято летни мухички.
— Какво е това? — попита Стюре и погледна към небето.
— Не знам — отвърна му Давид.
Магнус отметна глава назад и рече:
— Сигурно е някаква машина.
Не можеха да разберат нито откъде идваше, нито на какво се дължеше, но може би Магнус бе прав. Сякаш някой бе пуснал някакъв апарат, например компютър, и сега чуваха бръмченето на вентилатора му.
Влязоха във входа.
Вместо да усетят обичайния мирис на храна, прах и пот, въздухът ги облъхна с миризмата на спирт и на дезинфектант, като в болница. Всичко бе изтъркано до блясък, а по разнебитените врати имаше етикети с различни букви. Апартаменти А и Б бяха на долния етаж. Продължиха нагоре по блестящите от чистота стълби.
Магнус вървеше като насън и стъпваше с двата крака на всяко стъпало. Давид усети страха му и забави ход. Когато стигнаха до площадката между двата етажа, Магнус спря и промълви:
— Искам Балтазар.
Подадоха му зайчето и детето го гушна с две ръце, така че само нослето му се виждаше. Магнус запристъпя към вратата на апартамент В толкова бавно, сякаш вървеше през вода.
Звънецът не работеше, но Давид реши да провери дали вратата е заключена, преди да почука. Не, беше отворено. Влезе в пустия коридор, следван от Стюре и Магнус.
— Ехо?
След няколко секунди пред тях се появи възрастен мъж с вестник в ръка. Приличаше на отнесен професор — бе нисък и слаб, а над ушите му се подаваха сиви кичури коса. На носа му се мъдреха чифт очила. Давид веднага го хареса.
— Аха — рече мъжът. — Вие ли сте… — Свали очилата и ги пъхна в джоба на ризата си, като едновременно с това пристъпи напред и им подаде ръка. — Казвам се Рой Бодстрьом. Ние… — и той прилепи ръка към ухото си в опит да имитира телефонна слушалка.
Давид и Стюре го поздравиха на свой ред. Магнус отстъпи назад към външната врата и се опита да скрие Балтазар с ръце.
— Здравей — обърна се към него Рой. — Как се казваш?
— Магнус — прошепна детето.
— Магнус значи. Какво държиш в ръчички?
Магнус поклати глава и Давид веднага се намеси.
— Днес е рожденият му ден. Подарихме му зайче и му се прииска да го вземе със себе си и да го покаже на… Ева. Тя е тук, нали?
— Разбира се — потвърди Рой и се обърна към Магнус. — Зайче? Мда, разбирам напълно, че искаш… И аз на твое място щях да постъпя така. Последвайте ме.
Без повече приказки възрастният мъж им даде знак с ръка и ги поведе към съседната стая. Давид си пое дълбоко въздух, сложи ръка на рамото на Магнус и тръгна напред.