Ради Радев
Когато падна ангелът
„Quomodo cecidisti de coelo, Lucifer, qui mane oriebaris.“
„Как падна от небето, Луцифере, ти, който ставаше в зори.“
На седмия ден Господ прати всички свои ангели и архангели и хараби и серафи да пооформят нещата, които бе създал. И всеки от тях създаде по нещо свое и то беше красиво. И някои направиха красиви дървета, и прелестни долини, и чудни животни.
Само Луцифер сътвори в този ден Паяка, Скорпиона и Змията. А някои от ангелите видяха и от този ден понякога започнаха да го наричат Бащата на Змията.
Когато Господ разбра за това, викна архангел Гавраил и му каза:
— Сине мой, Гавраил, искам да следиш Луцифер във всичките му слизания на земята и да ми носиш известия за делата му.
А Гавраил отвърна:
— Слава тебе, Господи, каквото да наредиш, ще бъде изпълнено.
И тайно започна архангелът да следи ангела Луцифер и неговите дела.
А ангелите продължаваха да правят все хубави и чудни неща по земята, угодни на доброто и светлината. Но Луцифер наопаки, правеше все обратното. И създаде той пропасти и пещери, зъбери и урви. Но един ден Луцифер сътвори пустиня — светла като името му1, гореща и убийствена.
Господ се ядоса и попита ангела:
— Дете мое, защо си създал това място — горещо и смъртоносно с толкова малко животни в него? И всичките му създания са уродливи, космати и грозни гущерчета, и буболечки?
А Луцифер рече:
— Господи, всичките ти ангели и архангели, и хараби и серафи правят все хубави неща по земята. И как тогава ще се отличават те и ще изпъкват, ако няма нещо грозно и отблъскващо да ги открои.
Бог си замълча и нищо не каза. Но като размисли, прати Гавраил да сътвори оазиси. За да не бъде пустинята съвсем смъртоносно и грозно място.
Измина доста време.
Прочее, един ден Всевишният наблюдаваше Адам и Ева, когато дойде Гавраил и му съобщи:
— Господи, ела пак да видиш какво е направил Луцифер. Ако може, Господи, искам да отмениш заръката да го следя, щото вече не мога да издържам да гледам неговите грозни дела.
И отидоха Господ и архангелът и видяха, че Луцифер е сътворил вулкан.
Тогава попита Господ:
— Какво пак си направил, Луцифер? Това нещо и е грозно и убива живота.
Но Луцифер нищо не каза, само помоли Бог да отидат до морето. И отидоха те до морето и в неговата средина Луцифер направи още един вулкан.
И превърна се неговата лава в остров.
Тогава Луцифер рече:
— Погледни, Господи, в бъдещето на този остров.
И погледна Бог и видя, че на острова ще пораснат дървета и ще се заселят животни. И много се зарадва. Защото разбра, че когато оставиш някой да създава свободно, колкото и лоши неща да сътвори, накрая и нещо добро ще направи.
И остави Луцифер на мира да си прави каквото си ще, та отмени и заръката на Гавраил да го следи.
2.
Господ не обичаше крамолите, но един при него достигна глъчка и звън на мечове. Но той се направи, че не ги чува. Мислеше си за Адам и за Ева, и за змията. Беше изгонил Адам и Ева от Едем и беше поставил на изток хараби с огнени мечове да пазят Рая. А когато беше попитал Адама кой го подучи да яде от ябълката, той посочи Ева. После като попита жената нея кой я е подучил, тя посочи змията. И не попита Господ змията, а направо я прокълна да се влачи по корем и да я убиват потомците Адамови.
Но ако Господ се беше досетил да разпита змията „А тебе кой те подучи?’, пълзящата твар щеше да му отвърне: «Луцифер».
Но звъна на мечовете продължаваше и Господ отиде да види какво става. Докато вървеше, помисли и реши да стане невидим.
И стигна до металния екот Бог и видя, че Луцифер и Гавраил се бият. А от едната страна имаше прави небесни същества и ги наблюдаваха мълчаливо. От другата страна имаше седнали няколко ангела и архангела и хaрaби и серафи — изморени и мръсни. И мечовете им лежаха до тях и дори един от тях беше счупен.
Прочее, разбра Господ, че тези създания са се били с Луцифер и му стана мъчно. Но нищо не каза. Само се доближи, както беше невидим и почна да гледа битката.
Луцифер беше висок седем стъпки и крилата му не бяха бели както на повечето ангели, а сиви с малко черно по краищата. И беше слаб Носителя на Светлината, но ръцете и раменете му бяха огромни, с изпъкнали жили и вени по тях. А в лицето Луцифер приличаше малко на козел, та дори имаше и редки косми по брадичката.
Гавраил беше висок осем стъпки, но беше много по-слаб и по-строен от Луциферус. И носът на архангела беше остър, устата малка, а устните присвити. Но очите на Гавраил бяха страшни, тъмнокафяви и дълбоки, и големи кръгове имаше около тях. Защото много беше видял Гавраил.