— Ако направиш това, Луцифер, ще предизвикаш война между Небесата и Ада. И колкото и да не ми се ще да се намесвам, ще накарам Михаил да събере всички небесни създания. И да смаже теб и твоите живеещи под земята червеи.
Тогава се изсмя Луциферус:
— Господи от тебе може и малко да ме е страх, но Михаил ще победя навсякъде. Колкото и небесни създания да има с него. Предричам го това отсега още.
И Господ каза:
— Аз пък предричам Луцифер, че огън и жупел ще се сипят върху тебе, от мене и от небето.
Нищо не каза повече Луцифер и си тръгна за Ада.
И почна да прави на своя глава това, което беше нарекъл. Душите на праведниците не закачаше. Но душите на грешните хора взимаше и ги отнасяше в ада. И там им измисляше различни наказания. И во веки веков те щяха да се мъчат така.
Тогава страшно се ядоса Господ. И нареди на Михаил да въоръжи всички небесни създания и да нападнат Ада.
Михаил така и направи. И под своя заповед взе всички хараби с огнени мечове, що пазеха на изток от Едем. И те щяха да са центърът на Небесната Армия. А Гавраил въоръжи седемдесет и седем ангела. И те се деляха на «кадошим» или иначе казано — пресвети; «отамимим» — бързи; «оралим» — силни; «шасмалим» — пламенни“; „серафим“ — искри. И те щяха да са дясното крило на небесната армия. А архангел Рафаил взе под своя повеля също седемдесет и седем ангела. И те се деляха на „малахим“ — пратеници; „елохим“ — божествени; „бен елохим“ — божи деца; „ишим“ — одухотворени. И те щяха да са лявото крило на Небесната Армия.
Но Луцифер ги изпревари и преди те да са щурмували Ада, той пръв нападна небесните селения. И неговите паднали ангели бяха с най-различни оръжия. Повечето носеха Родли, както и техния вожд. Други мъкнеха боздугани и брадви, а шейсет и шест от Падналите носеха лъкове и стрели.
А Небесната Армия имаше само мечове. И тези на Михаил и неговите хараби бяха огнени, останалите бяха от светла звънтяща стомана.
Прочее, разгърнаха се двете армии.
И шейсет и шестте паднали Ангели на Луцифер застанаха в редица най-отпред. И запънаха стрели в тетивите на лъковете си.
Тогава Михаил, архангел Михаил — Душевадецът излезе напред и започна да върви към армията на Луцифер. И се спря на около седемдесет крачки от нея.
Та викна:
— Излез да поговорим, Луцифер! Или само можеш да се криеш като змия зад гърбовете на стрелците си?
Прочее, излезе Луцифер и започна да върви напред, докато се спря на шест крачки от Михаил.
И рече:
— Не се крия като змия. Аз съм Бащата на Змиите. Кажи какво искаш, да се предадеш ли?
— Ти се предай, Паднал Ангеле, и тогава може аз и Господ да бъдем милостиви към тебе.
— Докато не стане така с душите човешки да се разпореждам, Небесата бял ден няма да видят. И все битки ще водя.
— Тези неща само Господ ги решава Луцифер.
— И аз също.
Прочее Луцифер се обърна и тръгна към армията си и архангелът видя, че не може да се говори с него. И Михаил също се върна при своите воини.
Прочее, Падналите Ангели опънаха лъковете си и почнаха да стрелят.
А Михаил и неговите хараби с огнени мечове тръгнаха напред. И цялата небесна армия ги последва.
Тогава стрелците на Луцифер започнаха да косят редиците на небесните създания със своите лъкове. Само по архангел Михаил не смееха да стрелят. Защото много страшен и силен им се струваше. И понеже знаеха какво ще направи, ако някой от тях го уцелеше със стрела, но не успее да го убие.
И като видяха, че търпят много загуби, аргангелите Гавраил и Рафаил литнаха и заповядаха на своите ангели и те да се вдигнат във въздуха. Но и стрелците на Луцифер се издигнаха в небесата.
А Михаил и неговите хараби с огнени мечове продължаваха напред. Та стигнаха до първите редици на Падналите Ангели.
И Луцифер, понеже още малко го беше страх от Михаил, поведе своите войници към крилото на Гавраил. И по-голямата битка стана във въздуха. Та се удряха мечове с боздугани и брадви. И тези паднали Ангели, които бяха въоръжени с Родли се изхитряха да заклинват и да пречупват между зъбците им остриетата на своите врагове. Когато се виждаше да падне някой от висините, значи беше или убит, или ранен лошо, та нямаше сили вече да лети.
Архангел Михаил и неговите хараби се биеха на земята. И громяха тези от воините на Луцифер, които имаха смелост да им излязат насреща. Най-отпред беше архангелът. И несломимият му меч режеше стоманени остриета и дървени дръжки на оръжия; минаваше през плът и кости; и отделяше глави от раменете. Та понякое време всички, които се изправяха срещу него ги обзе ужасен страх.