Та затова никой от Небесната Армия не пожела да преследва бойците на Луцифер.
Тогава архангел Михаил свали своя огнен меч. И дъждът от огън и жупел спря.
Бяха изминали три месеца, откак Луцифер загуби битката при Рая, когато той отново започа да взима душите на грешниците.
И дойде архангел Михаил при Господ и рече:
— Господи, Луцифер пак взе да се разпорежда с душите человечески.
А Бог успокои архангела:
— Не се тревожи, Михаиле. Той дойде да ме пита и аз му разреших.
— Какво? Как тъй, Господи?
— Душите на праведниците идват в рая. Душите на грешниците оставаха на земята. Прекалено много бяха станали вече. Прекалено много къщи, гори и кладенци бяха обитавани от мъртви души, Михаиле. Прекалено много призраци бродеха по земята. Пък и сега живите хора сами ще знаят какво да вършат. И според това което са правили ще знаят за къде са — за Рая или за Ада.
Михаил нищо не каза повече, само се навъси лошо.
Но през следващите четири месеца от Рая се чуваше глъчка и дрънчене на стомана.
А Господ не отиде на види какво става, понеже глъчката не приличаше на крамола, както когато Луцифер беше още в Рая.
Просто в небесата сякаш имаше повече шум.
Прочее бяха изминали точно седем месеца, откак Луцифер с име, значещо Носителя на Светлината, нападна Рая.
Тогава архангел Михаил се яви пред Господ. И беше облечен различно от обичайното. Носеше бяла туника и сандали, а върху туниката — лъскав брониран нагръдник. И в дясната си ръка огнен меч държеше. В очите му — смърт.
Загрижи се Господ:
— Какво пак е станало, дете мое? Да не би още Паднали Ангели да има, които искат да се отлъчат от Рая?
— Не, Господи. Но има такива, които трябва да бъдат наказани.
— Кои, Михаиле? Луцифер ли?
— Да. Той и неговата паплач. Защото се осмелиха да нападнат Рая. Трябва да бъдат наказани.
— Ще можеш ли да ги победиш, Михаиле? Аз няма да ти помогна. Този път като вдигнеш меча си, няма да се посипят огън и жупел. От Господа, от небето.
— Четири месеца се готвихме за битката. Направихме Родли и лъкове, и стрели. И се бихме с дървени тризъбци и мечове помежду си. И се стреляхме със стрели с притъпени върхове. И се учихме да ги избягваме. И сега както преди, повечето ангели са препасали мечове. Но някои носят Родли и лъкове. Като бойците на Луцифер, когато ни нападнаха, Господи.
Тогава Господ се замисли. И понеже беше добър и не искаше неговите обични създания постоянно да враждуват и да се бият помежду си, горко рече:
— Какво е станало с тебе, Михаиле? Ти, който беше най-добрият Архангел? Ти, който искаше от мен разрешение да изцериш неизлечимо болните сред човеците. И ако ти давах разрешение, лекуваше го. А ако не, взимаше му душата и я носеше при мене. Плачейки. И тогава те нарекоха архангел Михаил — Душевадецът.
Господ продължи:
— Не мога да повярвам. Ти — най-добрият архангел искаш смърт и разруха. И сам търсиш война с Падналите Ангели? Защо, Михаиле? Зашо?
Незнайно защо, нещо в погледа на Михаил напомняше на Господ за Носителя на Светлината.
Архангел Михаил твърдо каза:
— ВЪВ ВСЕКИ ОТ НАС ИМА ЕДИН ЛУЦИФЕР, ГОСПОДИ.