— Като те гледам такъв голям, драги ми демоне, сигурно не ще можеш да се побереш обратно в това малко шише, а?
Демонът обаче не се хвана на уловката, с която бяха надхитрили героя на приказката — навярно също беше я чел, и отвърна:
— Привет, разумни брате!
— Ми да! — развесели се въдичарят. — Точно това си и помислих: ти си от някоя друга цивилизация.
— Радвам се, че вече си стигнал в своето развитие до прага на нашата космическа общност и ние ще можем най-после да установим контакт. Щастлив съм, че аз пръв го осъществих. Привет!
— А как разбра, че съм разумен? Ако питаш жена ми например и колегите, ще ти кажат обратното. Тъкмо защото не търпя никакво развитие — ни в службата, ни някъде другаде.
Демонът обаче или нямаше чувство за хумор, или не искаше да помрачава историческия миг с плоски шеги.
— Първо, ти доказа своята интелигентност с бързото отгатване на шифъра. И второ, изпитваш вече потребността да съществуват други цивилизации, да се свържеш с тях.
— Виж, това да! Наистина ми се ще да поживея сред някоя по-свястна цивилизация.
Изрече го и усети студената влага на земята, студената пот в дланите си. Облакът все така стърчеше над термоса като изправено животно или клекнал човек, не помръдваше и не произнасяше нито звук. Той бе му говорил на глас, а отговорите чуваше в себе си безгласно и безинтонационно и май не беше си ги съчинявал сам. Слушаха се като реч на същество независимо и различно от него, със своя си логика, и своя цел. Забавна история! Ето какво още можело да се случи на самотния въдичар, когато рибата не кълве!
— Значи от друга цивилизация, а? — реши той вече съзнателно да проследи как изглежда това почти шизофренично раздвоение. — Аз също много се радвам. Жалко че си такъв безплътен, та не можем братски да се прегърнем.
— Иначе не изглеждам така — рече чуждата цивилизация. — В истинския си вид не мога да дойда на вашата планета, но то няма да е пречка за ползотворната ни дружба. Важното е сега да установим контакта, а после ще намерим начини и вие да ни посетите, с дружни усилия ще ги намерим.
Съвсем като в научнофантастичен роман, отбеляза въдичарят и се поуплаши от странното си раздвоение.
— Ти обаче още не вярваш на нашата среща — продължи чуждата цивилизация пак така, направо в объркания му мозък. — Трябва да повярваш, защото вече стотици мои събратя загинаха все заради вашата досегашна неподготвеност. Нека не изпускаме този исторически шанс! Моля те, направи нещо, за да узнае веднага цялата планета и да отвори обятията си за нас, както ние отдавна сме ги разтворили за вас.
Тоя дух май бе се нагълтал с клиширания език на научната фантастика, трябваше да го поотрезви. Рече му сопнато, с надеждата, че ще пресече най-после идиотското си раздвоение:
— Съжалявам, но какво мога да направя аз? Аз съм обикновен човек, на когото и да го кажа — ще ми се изсмее или ще ме обяви за луд. Тук трябва във вестниците да се пише, по телевизията да се съобщи, пък аз съм инженерче някакво, което няма да пуснат дори да припари до тях. А ако им се изправя с твоя термос, ще рекат, че им демонстрирам фокуси.
— Нима вашите събратя не изпитват още потребността да се сдружат с друга цивилизация? — попита сякаш помръкнало гласът в мозъка му.
— Изпитват, разбира се, но работата е доста сложна. Виж, ако пристигнете с голям звездолет или с някоя летяща чиния, ще ви приемат, но с тоя термос… Засега в чинии вярваме, не в термоси. А аз трябва да съм поне президент на академията на науките или на цялата страна, за да повярват, когато им кажа.
— Какво точно означава президент на страната?
— Първият човек в държавата, човекът, който я управлява.
Чуждата цивилизация, изглежда, проумя пред какви трудности е изправена в опитите си да установи контакт с човечеството, защото не каза нищо повече и въдичарят-инженер реши, че раздвоението му е спряло. Но когато се надигна да иде до скрития на сянка в храстите мотоциклет, та да си вземе собствения термос с кафето, гласът се обади с нова решителност:
— Добре, ти ще станеш президент, брате мой, а аз ще вляза отново в предпазния съд, за да можеш да ме вземеш със себе си и да ме запознаеш със своя народ. Шифъра за затваряне вече го знаеш.