Джеймс Уорд живееше във вилата си в Мелничната долина в пълно уединение, ако не се смята Ли Синг, китайският готвач и довереник, който знаеше достатъчно за чудатостите на господаря си, но му плащаха добре, за да си държи езика зад зъбите и той се беше научил да мълчи. Като се наситеше на волните нощни разходки и се наспеше сутрин, Джеймс Уорд, след приготвената от Ли Синг солидна закуска, по обяд се прехвърляше с ферибота през залива в Сан Франциско и се появяваше в клуба или кантората същият нормален, уравновесен бизнесмен като всеки друг в града. Но настъпваше вечерта и нощта отново го зовеше. Завладяваше го безпокойство, сетивата му се изостряха. Слухът му ставаше по-чувствителен и неизброимото множество от нощни шумове му разказваше познатата увлекателна приказка. И ако беше сам, започваше нетърпеливо да кръстосва тясната стая, както хищник клетка.
Веднъж се осмели да се влюби. Но от тогава никога не си позволи подобно удоволствие. Страхуваше се. Работата е там, че ръцете и раменете на изплашената до смърт млада дама цяла седмица бяха в синини — това бяха следите от ласките, с които я беше обсипал в прилив на нежност, но — уви! — твърде късно вечерта. Ако срещата се беше състояла през деня, всичко щеше да мине прекрасно, би бил обикновен сдържано-страстен влюбен, а не грабващ жена свиреп дивак от непроходимите германски лесове. От получения опит си направи извод, че дневните срещи могат да бъдат успешни, но същевременно стигна до убеждението, че в случай на женитба семейният му живот е обречен на провал. С ужас си представяше как ще остане насаме с жена си след настъпването на тъмнината.
Ето защо Джеймс Уорд избягваше дамите, регулираше двойствения си живот, скалъпваше първия си милион и избягваше енергичните майчета, жадуващи да омъжат дъщеричките си от най-различни възрасти, но с еднакво нетърпеливо пламъче в очите; срещаше се с Лилиан Джерсдейл, но си беше поставил като правило никога да не остава с нея след осем вечерта; нощем се надбягваше с койотите, заспиваше в горските бърлоги и успяваше да държи живота си в тайна от всички с изключение на Ли Синг… а след това и на Дейв Слотър. Беше разтревожен, че младежът бе успял да види двамината, които живееха в него. Вярно, беше стреснал сериозно този бандит, но все пак можеше да се разприказва. А дори и да не кажеше нищо, все едно тайната му рано или късно щеше да излезе на бял свят.
И Джеймс Уорд реши да предприеме още един героичен опит да обуздае варварина тевтонец, който съставяше половината му същество. Той така стриктно следваше правилото да се среща с Лилиан само през деня и рано вечер, че настъпи време, когато тя се примири с това — може пък и да е за добро, — а той горещо се молеше в душата си нещата да не вземат лош обрат. Сигурно никой шампион не се е готвил за състезание така усилено и прилежно, както тренираше Джеймс Уорд, за да победи в себе си дивака. Покрай всичко останало се опитваше така да изтощи себе си през деня, че от умора да не чува по-късно зова на нощта. Често се откъсваше от работата и предприемаше дълги разходки на лов за дивеч в най-глухите и недостъпни места на областта, но го правеше задължително през деня. Вечер се връщаше изморен у дома. Там беше инсталирал десетки гимнастически уреди и стотици пъти повтаряше упражненията, които друг би направил десетина-дванадесет пъти. Като отстъпка пред самия себе си беше наредил към долния етаж да се пристрои веранда, от която можеше поне да се наслаждава на мириса на нощта докато спеше. Ли Синг го заключваше там вечерта и го пускаше чак сутринта, а двойната мрежа не му даваше възможност да избяга в гората.
Накрая, през август, той нае прислуга да помага на Ли Синг и рискува да покани в Мелничната долина гости — Лилиан, майка й, брат й и няколко общи приятели. Цели два дни се държа прекрасно. На третия ден остана до късно на партия бридж и имаше всички основания да се гордее със себе си. Умело скриваше безпокойството, което понякога го обхващаше, но се случи така, че Лилиан Джерсдейл се оказа негов противник в бриджа и седеше отдясно. Тя беше крехка като цвете жена и тази крехкост буквално го разпали тази вечер. Не че тя по-малко му харесваше в такива минути, не, просто изпитваше непреодолимо желание да я сграбчи и да я разкъса, особено когато тя печелеше.