Направо подскачаше от радост. Уха, само да каже на Хектор, че наистина искат да я направят модел, само да чуе той за какви пари става дума — достатъчно, за да напусне училище, достатъчно, за да отложи отиването в колеж за няколко години, дори да си купи къща…
Но с Хектор имаше и още някой. Момиче. О, господи!…
— Хектор? — Лита прекоси тичешком пътя и погледна объркано Мелиса Менес, която си бе сложила повече от обичайния фон дьо тен и носеше малки златни обеци на ушите си. — Какво става? Донесе ли ми подаръка за рождения ден?
Мелиса избухна в смях:
— Рожден ден ли имаш?
— Беше вчера. — Лита я изгледа втренчено. — Какво правиш тук, Мелиса?
— Дойдох да почакам с гаджето си.
Лита отвори широко очи. Хектор зяпаше обувките си.
— Твоето гадже?
— Точно така. Хектор не иска да те вижда повече. — Мелиса го блъсна с лакът в ребрата. — Нали така, скъпи?
— Ти не ми даваше нищо — измърмори Хектор.
Лита поклати глава:
— Мислех, че между нас има нещо.
— Е, не е било така. — Очите на Мелиса проблясваха тържествуващо под русите й кичури.
— Ти провали всичко, Хектор. — Лита примигна, за да спре сълзите, които напираха в очите й. — Казах ти, че можем заедно да се измъкнем оттук.
— Това винаги са били празни приказки, Лита. — Той я погледна начумерено. — Тук си е много хубаво за мен.
— И за мен — отекна Мелиса.
Лита сви рамене:
— Но не и за мен. Всичко хубаво и на двама ви!
Обърна се кръгом и си тръгна.
Трета глава
— Хиляда — каза младата жена.
Ричард Дженър, президентът на „Уиминс Магазийнс“, се вторачи безпомощно в модела. Потърси с поглед подкрепа от Бил Фишър, но агентът само безпомощно сви рамене. От моделите не се очакваше сами да договарят хонорарите си. Те трябваше само да се появят, да мълчат и да се усмихват. Но всички бяха чували за Розалита Моралес. Тя обръщаше всичко наопаки. Никога не се бе появявала на корица, никога не бе украсявала първата страница на „Космо“ или „Глемър“, но пък се държеше, сякаш е Али Макгроу. Някак си се бе добрала до информацията колко струва редовен ангажимент като този и настояваше да получи цели петнайсет процента над обичайния хонорар. Заместниците му го бяха предупредили, че с нея не може да се преговаря, но той мислеше, че ще може да я придума.
Оказа се, че е сбъркал.
— Това е малко висока сума, нали, Розалита?
Тя присви красивите си тъмни очи.
— Вашият тираж е половин милион на брой. Можете да си го позволите.
Би настръхнал от гняв, ако друга жена си позволеше да му говори така. Но какво можеше да стори сега? Тя стоеше пред него със сребриста минипола, сякаш нарисувана върху нея, разкриваща дългите й златисти бедра, и с мрежесто потниче върху разкошните й гърди, които прикриваше само една тясна лента плат. Трудно бе да й се разсърди човек. Дженър се стараеше да не загуби професионалното си хладнокръвие. Носеше и кремави, стигащи до средата на бедрото ботуши на много високи токове, така че високомерното й лице се намираше на едно ниво с неговото. Лек блестящорозов грим на клепачите, бял молив за очи, за да изпъкнат повече ирисите й, малко блясък на устните — и бе готова за снимки. Той не си спомняше кога друг модел е правил снимки за редакционната статия на „Сити Уомън“ с толкова малко грим по себе си.
Каква бе тайната на това момиче? Дискретни източници от „Моделс Сикс“ го уверяваха, че не търгува с тялото си. Моделите, не стигнали до върха, обикновено бяха много податливи. Трябваше само да спомене името на Сай Нюхаус, да подхвърли за „Конде Нает“, да увери, че ще й помогне за така жадуваната корица на „Вог“. Ако това не свършеше работа, тогава обикновено някакво бижу се оказваше достатъчно, за да види как се смъкват миниатюрните дантелени бикини. Това бе страхотно предимство на работата в модния бизнес. Дженър си позволи да хвърли бегъл поглед към тези дразнещо прикрити гърди, които потръпваха, докато тя се задъхваше от гняв. Усети как се възбужда.
„Никога няма да успее в кариерата на модел — помисли си той. — Дори и ако продава тялото си.“ Беше жена, която се харесва на мъжете. С всичките си закръглени форми. Нисичка и сочна. Но пък в Средна Америка не се възхищаваха толкова на тънките като вейки модели. Той се замисли с пренебрежение за собствените си читателки. Продаваше изданията си на фермерски дъщери в различни забутани градчета.