Лита се качи на влака до „Джамайка“, в Куинс. Със спечелените пари бе побързала да се измъкне от „Саундвю“. Беше го сторила тихомълком, използвайки услугите на агент по недвижими имоти, за да се оправи с цялата бюрокрация. Ако човек искаше да живее в хубав квартал, трябваше да е бял. Това бе първото, което научи. Чернокожите, дори и заможните, не бяха добре приети в определени райони. Агентите по недвижими имоти изведнъж нямаха какво да покажат. Цените скачаха с петдесет процента и при проверките се оказваше, че има „непредвидени затруднения“. За хората с латиноамерикански произход нещата не бяха много по-различни. Направо бе побесняла, когато го разбра.
— Просто така стоят нещата, скъпа — заяви й един агент точно преди да го уволни.
Но после Лита се научи да приема някои неща. Родителите й нямаха нейните разбирания — знаеше го добре. Ако тя самата се сблъскаше с чужди предразсъдъци, бореше се с тях. Майка й и баща й не биха го направили. Ако ги настанеше в расистки квартал само за бели богаташи в някой от хубавите райони на Бруклин, те щяха да се чувстват нещастни. Вероятно щеше да е за предпочитане да си останат в мизерното жилище в „Саундвю“.
Имаше и по-добри варианти. Тя избра приятна двуфамилна къща в Куинс, място, където живееха и други латиноамериканци, с ниски данъци и голям заден двор. Майка й можеше да си направи градина там — нещо, което винаги бе искала. Имаше четири спални, което означаваше, че и Чико ще разполага с лично пространство. Тя се настани в апартамента с две спални на долния етаж и накара да сложат решетки на прозорците. След като осигури безопасността на жилището, можеше да живее в него, а когато спести малко пари — да го даде под наем, например на някой ветеран с военна пенсия. Тогава можеше да се премести в града. Всички мечтаеха за Манхатън и Лита щеше да се премести там веднага щом можеше да си го позволи.
Нае хора да окосят моравата и да засадят евтини и красиви цветя и остави бутилка бяло вино да се изстудява в чисто новия хладилник. После доведе родителите си да видят къщата.
— Невероятна е, Лита! Това къщата на шефа ти ли е? — попита я недоверчиво баща й.
Родителите й вече не мърмореха против „мръсните“ й снимки. На баща й всяка снимка, на която не е облечена с дългите си безформени поли, му се струваше неприлична. Отначало двамата с майка й се чувстваха толкова засрамени, че бяха заплашили да изгонят Лита от къщи. Но на Лита й трябваше само една седмица, за да се върне у дома и да даде на баща си пет стодоларови банкноти.
Карлос дори не бе виждал такава банкнота през живота си. Вдигна я към светлината и после погледна жена си. Повече никога не се оплакаха от кариерата на Лита.
— Не. — Тя му подаде връзка ключове. — Това е вашата къща.
Лита си отключи вратата. Светна лампите и внимателно разопакова дрехите от чантата, като приглади кожата и вдигна мрежестото потниче нависоко, така че то заблестя. Ателието за химическо чистене на господин Уонг се намираше две преки по-надолу; щеше да ги занесе на сутринта. Точно сега жилището й приличаше на същински склад за дрехи. Във всяка стая имаше подвижни стойки за закачалки, спретнато подредени до стените. Заради настояването й да задържи всички тоалети, в които са я снимали, Лита бе една от най-добре облечените жени и при това не й струваше нищо.
Приготви си лека салата и си сипа чаша бяло вино. Охладеният алкохол постепенно се вля в кръвта й и я накара да се отпусне. Лита се зае да разглежда „Вилидж Войс“ и местната рубрика „Спестявай с нас“. Търсенето на апартаменти в този район растеше. Утре щеше да поприказва с някой агент, който се занимава с наеми. Това място можеше да й носи приличен наем, което значително би облекчило цената на преместването й от другата страна на моста. Ако искаше да получи рекламата на „Коста Рика“ трябваше да се намира в центъра на събитията.
А това определено не беше Куинс.
На другия ден Лита енергично влезе в офиса на Бил.
— „Коста Рика“? — весело подхвана тя.
Лицето му помръкна.
— Скъпа, попитах в агенцията и оттам ми казаха, че момичето трябва да е поне метър и седемдесет, а и нямат твои екранни проби.
— Ами тогава да ми направят екранни проби — нетърпеливо отвърна Лита.
Бил пребледня. Нямаше желание да й казва истината.
— Просто са решили да поемат в друга посока. Ще успеем за следващата кампания…
— Бил, ако искаш да останеш мой агент, настоявам да ми кажеш какви точно бяха думите им! — студено го прекъсна Лита.