— Достатъчно е.
Беки помоли госпожа Моркамб да издири стария шофьор Дженкинс и да го предупреди да е готов за пътуване до летището и обратно. Освен това използва ирландски лен за спалното бельо и сребърни прибори за масата. Госпожа Моркамб имаше братовчед, който бе работил като иконом. Безработицата във Великобритания бе ужасно висока и хората се нахвърляха веднага на всяко ново предложение за работа. Когато сметна, че е готова, тя си резервира първокласен билет за отиване и връщане до Ню Йорк.
Не можеше да си го позволи, но щеше да предлага луксозно обслужване, а това означаваше да мисли подобаващо.
Слава богу, че нямаше да плаща за хотел, щеше да отседне у леля си Минди.
Тридесет и четвърта глава
Беки прекара първата седмица, в която гостуваше на роднините си, много приятно. Забавляваше се чудесно. Но не искаше да признае пред никого, че не намира почти нищо общо със старите си съученици. Момичетата бяха най-вече завладени от планове за женитба; предпочитаха се богати банкери и адвокати. Сега предишната й компания, в която приятелите й не мислеха за друго, освен за тенис и бъбреха само за незначителни неща, й се струваше безкрайно скучна. Но Беки си наложи да ги изтърпи.
Излизаше да язди с тях, слагаше си късата бяла поличка за тенис и маратонките и разговаряше за времето, за кино и за това кой кого е поканил на вечеря.
Чакаше своя шанс. Щеше да разбере, когато моментът настъпи.
— Господи, толкова ми е омръзнал остров Мавриций! — отбеляза провлачено Катрин Симпсън една вечер, докато хапваше фазан и пиеше бяло вино.
Всички бяха отседнали във „фермата“ на Филип Симпсън в Дъчес Каунти. Симпсън организираше ловни партита за отбрани клиенти в щата Ню Йорк и бе собственик на спортен клуб и здравен център за богаташи в Манхатън. Беки вечеряше с братовчедка си Сюзи и съпруга й Боб, който ходеше на лов за птици в кънтри клуба на Симпсън. Около дългата дървена маса от седемнадесети век седяха двадесет двойки, всички от висшето общество, с изключение на няколко новозабогатели играчи на Уолстрийт, които придаваха нужния колорит. Беки най-много харесваше хората от Уолстрийт, но сега не биваше да се показва придирчива. Наложи и се да изтърпи неприятните подмятания на останалите заради факта, че още не е омъжена, да не говорим за скования учтив разговор, който трябваше да води с настанените до нея очилати типове, явно смятани за добра „партия“ за нея.
— Толкова е претъпкано там. Вече просто не може да се намери прилично място за избрани хора, където да се отседне. Приближените на принцеса Маргарет са свестни, но какво да кажем за онези ужасни рок звезди? Мик Джагър и останалите. Искам някое тихо местенце.
„Обзалагам се, че много обичаш да се увърташ около Мик Джагър“, помисли си Беки, но сърцето й биеше шумно. Щом Катрин бе решила да се превзема така, Беки можеше да й угоди. Трябваше й само малко повече хладнокръвие.
— Знам точно какво имаш предвид — небрежно подметна Беки. — Имам едно място за почивка, което обаче не е… как да го кажа… подходящо за обикновените туристи. Там се отсяда само с покани. И държим броят на гостите да остане изключително ограничен.
Катрин повдигна вежди.
— Къде се намира?
— Става дума за имението ми в Англия. Къщата е на петстотин години и никога не е била отворена за посещения. Английските власти са я обявили за паметник на културата, така че не мога да си позволя да я рекламирам. Заради неприемливи кандидати, нали разбирате. — Беки внимателно вдигна чашата си с вино и се обърна към пъпчивия момък от лявата й страна, сякаш е приключила с темата.
— Почакай малко, Ребека — прекъсна я Катрин Симпсън. Беки я помнеше добре всички знаеха, че е била стюардеса, когато се запознала с Филип и първокласния салон на самолета. Беше известна с амбициите си за израстване в светското общество — само от мисълта, че може да има нещо, което не е достъпно за останалите, й потичаха слюнки. — Разкажи ми за това място.
Беки се обърна към домакинята и поверително снижи глас:
— Това е фамилното имение. Майка ми, лейди Ланкастър, е била първата американка, която изобщо е стъпвала там, можете ли да повярвате? — Това си го биваше; очите на Катрин направо блеснаха при споменаването на титлата. — Предлагам пълна почивка. Масажистка, маникюристка, личен фризьор и гримьор — всичко това безплатно и на разположение по всяко време на денонощието. Разполагаме и с шофьор. Осигуряваме обиколки из други благороднически имения, до които обикновените хора нямат достъп. — Как, за бога, щеше да стане това? Какво пък, все щеше да намери начин. — Това е първокласно обслужване само за ценители, за хора с вкус към европейския лукс и елегантност. Ще има частни концерти, камерна музика преди вечеря, езда… всички занимания, присъщи на дамите и джентълмените. Разбира се, както сами можете да прецените, не мога да предложа това на когото и да е, а само на много отбрана група хора.