Катрин Симпсън бе запленена. Силно гримираните й очи се присвиха хищно:
— Колко е голяма къщата?
— Огромна е — призна Беки, — но ще приемаме само по десет двойки едновременно. Не обичам да има тълпи наоколо. Разбира се, това ще са… суперлуксозни ваканции, и само за хора, които могат да си го позволят. Цената ще помага да се ограничи достъпът.
— И работи ли вече това място?
Униформите не бяха съвсем готови, не бе организирала никакви излети, нямаше коне, нито…
— Напълно готово е. Намислила съм кого да поканя за откриването на сезона, но не съм разговаряла с тях все още.
— О, трябва непременно да поканиш и мен.
— Теб ли? — Беки успя да си придаде напълно изненадан вид. — Не знам, Катрин, цената… — По лицето й се изписа мъка. — Десет хиляди за апартамент за една седмица. Британски лири, а не долари.
Катрин весело се засмя:
— Боже мой, напълно разумна цена. Ще наема всички стаи за две седмици. Много отдавна съм планирала да поканя приятелки, за да се повеселим заедно.
Страхотна идея осени Беки.
— Можеш да резервираш всички стаи, с изключение на една. Вече съм дала съгласието си един фотограф и един журналист от „Таун енд Кънтри“ да направят няколко снимки и да напишат кратка статия за първите гости.
Катрин Симпсън би дала всичко, за да види снимката си в това списание, и не успя да прикрие доволната си усмивка.
— Е, предполагам, че няма да е проблем — отвърна тя.
След вечеря Беки се извини на домакините, целуна леля си по бузата и хукна към летище „Кенеди“. За щастие можеше да смени билета си и хвана нощния полет до „Хийтроу“. Нямаше никакво време за сън. Набързо нахвърля идеите си на гърба на кесията срещу повръщане в самолета. Най-напред трябваше да се обади на пресата. Е, това едва ли щеше да представлява голям проблем. Много лесно можеше да привлече вниманието на светските издания в Америка към начинанието — суперскъпо, само с покани, за изключително отбран кръг. Припомни си няколкото титулувани особи, присъствали на първия й бал. Щеше да привлече някого от тях за член на комисията по посрещането, както и да се обади на собственици, които бяха предали имотите си във владение на Националния тръст. Щеше да им предложи няколко хиляди лири, за да й разрешат да ползва салоните им за една нощ. Да организира вечеря с музика…
Все още нахвърляше идеи, когато самолетът докосна пистата.
Катрин Симпсън беше идеалната гостенка. Тя възбудено обясняваше на Беки как приятелките й направо си изплакали очите, че няма повече места в имението. Освен това направи резервация за две седмици и накара всички да изпратят предварително парите. Беки незабавно раздаде малки премии на целия персонал — с обещание за повече, ако гостите останат доволни. Обърна голямо внимание и на безплатно гостуващите журналисти, както и на съпругите на банкерите и сенаторите. Осигури им хайвер и водка и във всяка стая остави отлежало шампанско, шоколадови бонбони, огромен букет рози във всеки апартамент — с различен цвят. Лесно намери и частни имения — всички се нуждаеха от пари, за да си помогнат за сметките за отопление. Беки организира вечеря с музиканти в костюми от времето на кралица Елизабет в салона на „Кархейвън Касъл“. После плати на един беден преподавател от Оксфорд да разведе гостите й из някои от най-красивите колежи в града. А накрая дори нае младежи от една студентска театрална трупа, които да направят частно представление на „Сън в лятна нощ“ насред моравата й.
Времето невинаги бе в синхрон с плановете й, но Беки успя да превърне в предимство и есенния хлад. Накара хората си да запалят камините във всички стаи, да сервират на гостите ликьор и да им предложат топли халати от агнешка вълна. Една сутрин необичайно за сезона се разрази буря с градушка и Беки обяви Ден за разкрасяване, който жените използваха охотно за масажи, козметични процедури и гримиране.
Успехът се оказа невероятен. Следващите гости започнаха да звънят на Беки и да я молят да им позволи да дойдат още преди да са си тръгнали първите. Тя изплати щедри премии на служителите си и се зае да подготви зимна ваканция — английска Коледа, с пътуване до Париж и пазаруване в Лондон, с посещения на театрални постановки и развлечения в Уест Енд, запазени ложи в Ковънт Гардън и още трима частни масажисти.