— Защо? Да не би тялото ми да те обижда? — подразни я той. — Преди не беше така. — Отърколи се от нея и се опря на лакът на тревата. — Тичах към къщата. Ти изникна изневиделица.
— Трябва да внимаваш къде вървиш! — сопна му се Беки.
— Така изглеждаш чудесно — небрежно отбеляза той, галейки косата й.
— Остави ме на мира — каза тя, но гласът й сякаш се прекърши в гърлото.
— Не — бавно отвърна Лоугън, — не мисля да го правя.
Протегна загрубялата си ръка, пъхна я под коприненомеката й руса коса и притегли главата й за целувка. Устните му покориха нейните, а езикът му се плъзна между тях и леко погали горната, докосвайки нежно кожата. Изпълни я изгарящ копнеж по него, пусна се от гърлото към гърдите й, зърната й мигом набъбнаха, а между краката си усети влага. Прекалено много от голото му тяло докосваше нейното, за да успее да му устои. Тя опита, макар и неособено убедително, да го отблъсне от себе си, но Лоугън безмилостно повдигна лявата си ръка и докосна настръхналото й зърно през плата на роклята. Това леко докосване предизвика вълна от удоволствие, която премина от гърдите надолу към слабините й.
— Желаеш ме. — Ниският му шепот до ухото й звучеше безкрайно самоуверено. — Мислила си за мен през цялото време. Също както аз мислех за теб.
Беки дори не се опита да го излъже.
— Хайде да идем някъде другаде — предложи той. — Нали не искаш да се превърнеш в допълнително развлечение за гостите си?
— Има заден вход към източното крило — промърмори тя. По дрехите и в косата й имаше тревички, а тесните джинси на Лоугън бяха подозрително издути отпред, което не би могла да обясни, ако някой ги зърнеше.
Той я поведе към задния вход, леко я дърпаше след себе си и ръката му стискаше нейната. Малката дървена вратичка се отвори лесно и Лоугън се наведе, за да мине, после се заизкачваха по извитото дървено стълбище нагоре към спалнята на Беки.
— Уха! — Той влезе в спалнята и забеляза масивните греди по тавана, безценния персийски килим в бледосиньо и златно, плътните прозорци и старинните мебели. — Страхотно е човек да е на твое място.
Беки се бе заела с копчетата на роклята си.
— Предполагам. — Беше възбудена и нетърпелива.
— Защо е била нужна онази малка вратичка, която води насам?
Тя се усмихна:
— Може би, за да влизат тайно слугите?
Лоугън замръзна на мястото си. Сякаш някаква преграда бе паднала пред очите му:
— Какво?
Беки не забелязваше нищо:
— Може би господарят на къщата е имал навика да води тук кухненската прислужница.
— По дяволите! — тихо изруга Лоугън и вдигна глава. — Трябваше да се досетя. Всички от вашата класа са еднакви, милейди. Точно това съм аз за теб, нали? Един слуга?
— Разбира се, че не си! — ядоса се тя. — Не изопачавай думите ми.
— Нещо като наемен жребец? Градинарят? О, да, съвсем в стил „Любовникът на лейди Чатърли“12. — Лоугън поклати глава. — Няма да стане, Беки. Ще трябва другаде да си потърсиш развлечения.
— Махни се оттук! — каза Беки, объркана и ядосана. — Негодник такъв.
— С удоволствие, мадам — отвърна той. Докосна челото си в ироничен знак на почит и излезе.
Беки се просна на леглото и избухна в сълзи. Безразсъден, противен, арогантен негодник. Мразеше го. Мразеше и себе си. Защо толкова много го желаеше?
Когато се събуди на сутринта, Уил Лоугън бе изчезнал. Отговорникът по засаждането на растенията я уведоми, че е заминал да надзирава изпълнението на друг свой проект.
— Не се тревожете, госпожице Ланкастър. Господин Лоугън изцяло завърши проекта на вашата градина. Сега трябва само да засадим розовите храсти.
— Чудесно. — Но не можа да се сдържи да не попита: — Къде е този друг проект?
— Във Франция, госпожице.
Тридесет и пета глава
— Добре дошли, госпожо Конрън — поздрави я Джанис с широка усмивка.
— Благодаря, благодаря. — Лита леко се поклони и се усмихна на служителите си. Меденият ми месец бе толкова прекрасен, че напрано не ми се искаше да се връщам.
— Само след миг ще ти се прииска да не си го направила — измърмори Хари Вайс.
— Моля? — обърна се към него Лита.
Веселието бе изчезнало от лицата на персонала на „Ню Уейв“ и сега последва дружно пристъпяне от крак на крак и взиране в пода.
— Някой да изплюе камъчето! — строго се обади Лита. — Знам, че отсъствах цели два месеца, но нима компанията не може да оцелее без мен два месеца? Хари?
— Не става дума за това. Всъщност, изглежда, проблемът е точно в теб — смело заяви Вайс.
— Хари! — възрази Джанис.
Той я прекъсна.
— Някой трябва да й го каже. Виж, Лита, „Ню Уейв“ загуби шестима нови клиенти, включително и „Юнайтед Нюспейпърс“.