Ровейки в спомените си, Беки разпозна лекия акцент от Бронкс.
— Голяма грешка, така ли? Като онзи път, когато се опитахме да продадем оловните мини в Корнуол и се появи „опасност за околната среда“?
Последва пауза.
— Не — бавно отговориха отсреща. — По-скоро като онзи път, когато стоеше горе на стълбите и ме гледаше как плача, сякаш съм ти някакво развлечение. По-добре се откажи, скъпа. Веднъж вече те съсипах, с радост ще го направя отново.
— О, ясно. — Беки се усмихна. — Всичко е заради Рупърт. Сигурно отново се е върнал при теб и заедно сте замислили всичко. Чудесно, много лесно ще се справя и с двама ви, негодници такива.
Другата жена се засмя високо.
— Аз съм омъжена. За разлика от теб. А и не можеш да ме заблудиш, Ребека. И двете знаем, че именно ти придружаваше навсякъде в обществото онзи нещастник. Сега, когато пак разполагаш със средства, вероятно е отново при теб. Но парите няма да ти помогнат срещу мен, ако не се скриеш в мишата си дупка.
— Не можеш да ме уплашиш, сестро. Нито за миг. Ако бях на твое място, щях да хукна към туристическото бюро и да си резервирам билет за следващия полет до Ню Йорк. Нали знаеш, че можеш да ползваш отстъпка в цената, ако си купиш билет предварително? А много скоро ще имаш нужда от парите.
— Ясно, малката. Значи така, а?
— Ще се видим пак, Розалита — заяви Беки. Затвори телефона, но не и преди да чуе тихото щракване отсреща.
Беки се усмихна, въпреки гаденето в стомаха. Да заповяда! Беше готова за нея.
Лита вдигна телефонната слушалката в градската къща на Марк и започна да набира номера на Хари.
Марк се протегна, взе слушалката от ръката й и внимателно я сложи обратно.
— Можеш да се обадиш утре.
— Скъпи…
— Утре, казах. — Пръстите му се заеха да разкопчават копринената й блуза. — Лекарско нареждане.
Тя не посмя да протестира, а и бездруго не й се искаше. Марк вече докосваше нежно гърдите й през сутиена. Караше я да усеща сексуалността си всеки миг. Звънеше й в работата и й разказваше точно какво ще направи с нея веднага щом се върне у дома, а тонът му бе толкова безстрастен, че тя цялата пламваше, а зърната на гърдите й настръхваха. Лита бе изхвърлила и последния си чифт практично бельо и бе похарчила петстотин лири, за да си купи дантелени бикини и високо изрязани френски боксерки от „Джанет Регер“ във всевъзможни цветове. Искаше да усеща под стегнатата кройка на деловите си костюми, че е готова за него винаги. Марк нае жена, която да поддържа чисто жилището им, и двамата вечеряха навън почти всеки ден, защото той казваше: „Не искам да се уморяваш от разни маловажни неща, когато трябва да си готова и възбудена за мен.“
— Но една домашна помощница е нещо толкова екстравагантно! — възрази Лита, докато ръката му се плъзгаше нагоре под полата й, галейки гладките й стройни бедра.
— Не, тя е необходимост. Не искам да се притесняваш за домакинските задължения.
Сега той леко и игриво докосваше зърната й, по начин, за който знаеше, че я подлудява и прекъсва по-нататъшни спорове. Лита въздъхна. Днес носеше сутиен от бледозлатист сатен, но дори и копринената му мекота бе направо болезнена за набъбналите й гърди.
Марк отметна блузата настрани от крехките й рамене и освободи натежалите й гърди от сутиена, който пусна на земята. Наведе глава близо до топлата й плът, усети сладкия й дъх и езикът му погали тъмните и напрегнати връхчета, после пое зърното в уста и тя изстена високо.
— Нека те погледна — каза той и повдигна полата й, под която силно изрязаните златисти бикини покриваха копринената мекота на слабините й. — Мда, тези бикини са много хубави. — Пъхна пръста си под тях и погали влажната й плът. — Само не знам защо изобщо трябва да ги носиш…
С ловко движение на ръцете ги смъкна надолу. Тя не носеше чорапи, нищо, освен чехли на висока платформа, които караха стегнатото й дупе да изпъква още повече.
Сега вече и той започна да губи контрол и прошепна, останал без дъх:
— Господи, колко си красива!
— Марк! — изстена Лита. Задърпа нагоре тениската му и се загледа в мускулестия му гръден кош, а ноктите й леко одраскаха кожата му.
— Почакай! — нареди той.
Разкопча ципа на панталоните и изрита чорапите и обувките си, а Лита протегна ръка, за да си отмъсти, и го обгърна, измъчвайки го с ласките си. Марк сграбчи талията й и я придърпа близо до себе си, устните и езиците им се сляха, докато накрая Лита загуби опора под краката си и двамата се свлякоха на пода върху меките овчи кожи пред бюрото. Марк проникна в нея и вълните на удоволствие се надигнаха в тялото й, преди дори да започне да отвръща на тласъците му, а той проникваше още по-дълбоко и ритъмът му ставаше все по-властен и бърз. Сребърните нишки на екстаза стегнаха зърната на гърдите й и се спуснаха по плоския й корем и още по-ниско, по бедрата й. Той се пресегна и сграбчи дупето й, галеше я и я подлудяваше, придърпваше я още по-близо до себе си, докато тя, останала без дъх, повтаряше името му и се притискаше до гърдите му. После сякаш вътре в нея избухна ослепителна светлина, тялото й се изви в оргазъм и всичко друго — освен Марк — престана да съществува.