— О, Рупърт, скъпи, хвърли отново заровете. — Баронеса Мари д’Ескалиср плесна с леко набръчканите си длани, при което безвкусните пръстени, които носеше на всеки от лакираните си в кървавочервено пръсти, заблестяха на светлината на полилеите.
Играеха на зарове в казино „Лоуенстийн“ в Монако, на улица „Дьо ла Кроа“. Рупърт се пазеше надалеч от известните казина. Там кредитният му рейтинг не струваше и пет пари, а трябваше да поддържа имиджа си. Ипотеката на малкия му едностаен апартамент, който той наричаше свое „убежище“, направо го съсипваше. Парите на Лита много отдавна бяха похарчени и проиграни и сега се налагаше да преживява от подаръците на богати „приятелки“ като баронесата, ако тя наистина бе такава. Това нямаше значение за Рупърт обаче — приглушеното осветление и обилното количество алкохол и кокаин му помагаха да понесе мисълта, че ще се озове в леглото с нея.
Той се подчини и хвърли заровете. Днес имаше късмет. Баронеса Мари обичаше да се смее и му отдели няколко банкноти от печалбата си, сякаш той бе някакъв нещастен слуга, на когото даваше бакшиш. Рупърт не разполагаше с достатъчно гордост, че да я отблъсне. Това го изгаряше вътрешно дори по-силно от язвата, която си бе докарал.
— Седмица, милорд — прозвуча безстрастният глас на крупието.
— О, Рупърт, миличък, ти си фантастичен! — измърка Мари. — Ето нещичко за теб. — Тя му подхвърли няколко лъскави чипа.
— Ще донеса шампанско — каза Рупърт, прибра чиповете в джоба си и й намигна, после се запъти към бара. Би направил всичко, само да се измъкне по-далеч от старата досадница.
— Бутилка „Мойе“! — нареди той и щракна с пръсти. Тук прекрасно разбираха английски, стига човек да е решил да похарчи достатъчно пари.
Някой го потупа по рамото. Беше около петдесетгодишна жена с лошо боядисана червеникава коса и пола, поне с пет сантиметра по-къса, отколкото подхождаше на мършавите й крака.
— Лорд Рупърт Ланкастър?
Рупърт бе леко замаян, но въпреки това разпозна острия лондонски акцент на средната класа, с лек оттенък на кокни.
— Да — отвърна той.
— Дорийн Евънс, от вестник „Стар“. Бихте ли ми отделили малко време за едно интервю, милорд?
— Не, по дяволите! — сопна се той. — Разкарай се!
— Ще ви платим — настоя журналистката. — Хиляда лири за половин час.
Рупърт повика един сервитьор и му заръча да занесе шампанското на баронесата.
— Добавете го към нейната сметка — измърмори той. После се обърна към жената и се усмихна с най-изкусителната си усмивка. — Какво точно ви интересува?
Същата нощ се напи — не толкова, че да не може да изпълни задълженията си в леглото, но достатъчно, че да понесе да си легне с баронесата. Тя бе започнала да хленчи, че иска „да го направят на запалени лампи“. Слава богу, че снощи бе успял да измъкне от нея няколко хилядарки, защото едва ли щеше да издържи още дълго така. Върна се в собствения си апартамент и наплиска лицето си с вода, за да изтрезнее. Чекът от журналистката стоеше на нощното му шкафче. Веднага щом отвореха банките, щеше да го осребри. Не биваше да им дава шанс да го отменят.
Пресметна бързо наум. С този чек, както и с малките суми, които бе успял да измъкне от госпожа Ашфорд, „компаньонката му“ от миналия месец, вероятно разполагаше с достатъчно средства за едно пътуване до Щатите. Казаното от журналистката го караше да кипи от гняв.
— Историята е интересна от човешка гледна точка. — Тя разклати високата си чаша джин с тоник и ледените кубчета изтракаха опасно близо до ръба. Нали разбирате, имаме две жени, и двете — млади и красиви… Научихме, че имат общо минало и това минало сте именно вие.
— Възможно е — съгласи се той. Стараеше се да е сдържан, но тя все пак щеше да иска нещо в замяна на хилядарката.
— Всяка от тях издава пред пресата тайните на другата. Наистина пикантни истории. Клюките за Ребека Ланкастър се появяват на задните страници, но тя е от висшето общество, а другото момиче е от Бронкс… Чудесна история. — Езикът й се показа и облиза прекалено начервените й устни, които бяха започнали да се набръчкват в ъгълчетата. — Поразпитахме из Ню Йорк и някои колеги от жълтите издания, които донасят клюките на Лиз Смит и другите автори на рубрики, казаха, че някога сте били сгоден за Розалита. Така ли е?