— Лита. — Рупърт въздъхна мелодраматично. — Да, бях, но за кратко. Всичко приключи по взаимно съгласие. Просто не си подхождахме.
— Това ли беше истинската причина?
— Ами да. — Той намигна на жената. — Да кажем, че един джентълмен не си позволява да разказва гнусни историйки.
— Сега тя е преуспяла. Изкарва купища пари, омъжена е за известен лекар, има голяма къща и хубава кола — „Астън Мартин“, мисля. Като тази на Джеймс Бонд.
Рупърт направо се задави от яд. Проклетата Лита! Как така тя бе спечелила пари, а той бе пропаднал толкова ниско само заради лошия си късмет? Кучка!
— Разбира се, Ребека Ланкастър се опитва да я очерни. За да си отмъсти за онази история с компанията „Ланкастър“. Сигурно знаете за случая.
— За това как тя ръководеше… не, по-точно казано — как съсипа фамилната ни компания ли? Унищожи я. Да, чух за това. — В тона му имаше горчивина.
— Лита е помогнала на „Уилсън Шипинг“ да го сторят. А сега с тази война в пресата, единствената връзка, която моят редактор можа да открие, бяхте вие.
— Много е вероятно. — Той се поизпъчи. — И двете бяха лудо влюбени в мен. Съжалявам, че между нас не потръгна. И че явно всичко се е изродило в една битка между двете. — Рупърт поклати глава. — Титлата явно привлича някои жени. Не знам защо става така, тя е толкова маловажна. Както и да е, казвате, че и двете са преуспели бизнес дами?
— Ребека развива доста добър бизнес с хотели. Започна с имението Феърфийлд.
Журналистката се дръпна назад. В очите на Рупърт запламтя леден огън. Изглеждаше готов да я удари.
— Къщата е сред защитените исторически паметници — просъска той.
— Получила е всички необходими разрешения. Проверихме.
— Боже мой! Ще съсипе семейното имение. — Пръстите му стиснаха здраво плота на бара. — За кого се мисли тя?
— Успехът й е безспорен — изтъкна журналистката.
— Така ли? Щом е толкова преуспяла в бизнеса, каква е целта на тази малка вражда между двете? Не мислите ли, че това се отразява зле на работата и на двете?
— Да, вярно е — съгласи се жената, видимо доволна. Извади предварително приготвения чек и му подаде смачкана визитка. — Заповядайте, лорд Рупърт, и не се колебайте да ме потърсите, ако искате да кажете още нещо. Плащаме добри пари за истински горещи новини.
— Кажете ми нещо. Разполагате ли с тези материали, които те разпространяват една за друга в пресата? — попита той, докато бързо прибираше чека в джоба си.
— Мога да ви ги изпратя — обеща тя.
— Защо не го направите наистина? — предложи Рупърт. — Това може да поосвежи паметта ми.
— С удоволствие, милорд — усмихна се сладко жената.
Тридесет и шеста глава
— Трябва да сложа край на това.
Беки ядно прехапа долната си устна.
Беше само една статия, но направо съсипваше репутацията й. Сладникава история, разказана с покровителствен тон, с големи нейни снимки, както и снимки на Розалита, Феърфийлд и Рупърт. Направо изтръпна, докато сините й очи пробягваха по редовете, където се описваше притеснението на Рупърт, „джентълменската“ му неохота да разказва стари истории и „искреното му смайване“.
„Лорд Рупърт Ланкастър сведе глава, седнал във фоайето на изключително скъпия хотел в Монте Карло, очевидно разстроен, че любовта към него е накарала две жени да се държат като улични котки или може би като разглезени деца. Лорд Ланкастър се опита, но не успя да прикрие презрението си към американската наследница, която за пари превърна едно старо английско провинциално имение в обикновен хотел, а след това се оплаква в пресата…“
Това приличаше на катастрофа. Конкурентите на Беки в бизнеса с луксозните почивки щяха да се погрижат хората непременно да го прочетат. От статията щеше да излезе чудесна колонка на шеста страница в нюйоркските вестници. Трябваше да вземе мерки веднага. Шарън и останалите й служители не знаеха какво да я посъветват.
Розалита — явно тя предпочиташе да я наричат Лита — трябваше да разбере и нейната гледна точка. Беки не смяташе, че това ще е трудно, защото тя все пак имаше агенция за връзки с обществеността, а корпоративните клиенти мразеха подобни статии в пресата. Но въпреки това реши да не рискува с телефонен разговор. Трябваше да се срещне лично с нея.
— Знам, че се налага, но като четеш това за хиляден път, няма да го накараш просто да изчезне — отбеляза Шарън.
Беки усети познатото противно надигане в стомаха си.