Лита се приближи до изискано облечено момиче с перли, което седеше до бюро с бъбрековидна форма.
— Идвам при господин Ланкастър — небрежно заяви тя. — Имам уговорена среща.
Момичето рязко вдигна очи.
— Господин Ланкастър? Не виждам нищо, отбелязано в графика на лорд Ланкастър. — Хвърли бегъл поглед към кабинета в ъгъла. — Трябва да проверя при асистентката му, госпожице.
По дяволите! Лорд Ланкастър. Трябваше да провери предварително, Бил й каза, че е англичанин. „Глупава грешка!“, помисли си Лита, ядосана на себе си. Тя проследи накъде гледа подозрителната рецепционистка.
— Не съм виновна, че не знаете как да си записвате уговорените срещи! — сопна й се тя и закрачи решително към ъгловия кабинет.
Чу как момичето стана от бюрото си и тръгна по дебелия бял килим след нея, но не се обърна. Лита бе свикнала да тича по улиците на „Саундвю“ и това момиче от богаташките квартали не можеше да се сравнява с нея. Сграбчи месинговата брава на вратата и я отвори.
Висок, слаб, тъмнокос, зашеметяващо красив мъж с костюм на тънко райе и къдрава коса, която падаше върху яката му, стоеше до асистентката си — пълничка жена на около четирийсет години. Той спря да говори и очите му пробягаха по тялото на Лита, като поглъщаха всеки сантиметър, и накрая се спряха върху гърдите й.
— Съжалявам. Не можах да я спра, милорд — промълви момичето, безсрамно флиртувайки с него, макар да бе силно запъхтяно. — Не знам как е минала през фоайето…
— Грешката е само моя — спокойно поясни младият мъж с аристократичен английски акцент, който направо разтопи Лита. — Забравих да уведомя госпожа Смит за този ангажимент. Така се радвам да ви видя, госпожице…
— Моралес — каза Лита.
— Точно така. Госпожица Моралес. Заповядайте, влезте.
Четвърта глава
Рупърт Ланкастър затвори вратата след нея и й направи знак да седне.
— Седнете.
Веждите му бяха леко повдигнати и по устните му играеше усмивка. Лита бе свикнала с художествените редактори с вид на битници и отговорниците за рекламните кампании с широки крачоли и оранжево-морави щамповани ризи. Този класически вид, английската кройка и строгата вратовръзка направо я изнервяха. Изглеждаше дяволски добре. Освен това беше сериозен.
За пръв път след Хектор изпитваше влечение и внезапно всички угризения относно Хектор изчезнаха. Знаеше, че никога нямаше да ги почувства отново. Рупърт Ланкастър беше от съвсем друга класа.
Лита седна.
— Вие ли сте лорд Рупърт Ланкастър?
— Аз съм Рупърт или лорд Ланкастър. За теб — Рупърт. Имам си принцип да не държа на формалностите, когато става дума за смели млади дами.
Тя се изчерви силно. Беше очаквала той да каже „красиви млади дами“. Комплиментът й се струваше безкрайно по-приятен по този начин. Наистина се бе държала смело.
— Благодаря.
Той се облегна на стола си и я погледна в очите. Обикновено мъжките погледи се приковаваха направо върху гърдите й и оставаха там през цялото време на срещата. Лита усети, че дишането й е леко затруднено. Господи, колко й харесваше този акцент! Харесваха й тъмните му очи, орловият нос и тъмната коса, която падаше върху яката.
— Добре. Предполагам, че имате да ми казвате нещо?
— Да. Вие отговаряте за рекламната кампания на „Коста Рика“. Търсите ново момиче за телевизионните реклами.
— И вие искате да имаме предвид кандидатурата ви?
— Не. Не искам да обмисляте кандидатурата ми. Искам да получа работата — смело заяви тя.
Рупърт Ланкастър се засмя.
— Това е голяма марка. Моите клиенти смятат, че е по-добре да се свържат с известен модел.
Лита пренебрегна възражението му:
— Рейчъл, Консуела и Тина са момичетата в списъка ви, нали?
Той кимна:
— Добре сте информирана. Как разбрахте?
— Няма значение — увери го тя. — Но Рейчъл никога не се е появявала на корицата на „Вог“, а другите две момичета се появиха на първите страници на списанията едва след като бяха снимали телевизионни клипове. Именно телевизията прави едно момиче известно. Ако използвате мен, ще стана известна още след първото показване на рекламата.
— Хм! Не съм сигурен, че ще се съгласят на такова нещо, госпожице Моралес.
— Лита, моля. Мога ли да си сваля палтото?
Щом тя се изправи, мъжът заобиколи бюрото си и махна дрехата от раменете й. Лита усети леката му въздишка, когато главата му се озова близо до едното й бронзово голо рамо под прилепналата бяла блуза. Усети как оглежда разкошните извивки на гърба й и високото й стегнато дупе. Тя се усмихна леко. Щеше да го омае.