— Аз те обичам.
— Хайде, кажи си всичко, скъпа — уморено промълви Лоугън, — знам, че има още.
Беки отиде до прозорците и спусна плътно пердетата. Не че имаше голяма вероятност някой да мине по тихата алея, но просто за всеки случай. Точно сега не искаше никой да си вре носа в дома им.
— Някога излизах с един мъж, който търсеше само парите ми…
Очите му бяха ледени.
— Значи това си мислеше, така ли? Че горкото бедно момче от северните графства те преследва заради богатството ти. Може и да се изненадаш, принцесо, но аз разполагам със собствени средства.
— Да, но едва ли… имам предвид, виж само какъв офис си наел, колко много сметки имаше за плащане…
Той поклати глава:
— Невероятно! Наричаш се делова жена, а предполагам, и през ум не ти е минало, че другите хора понякога имат проблем с парите в брой. Наех онова място, когато чаках да ми платят за… Господи! Защо, по дяволите, се опитвам да се оправдавам пред теб? Имаш ли представа за мащаба на обикновените ми поръчки, знаеш ли колко много работа вършим в момента? Търсят ни от Италия, Франция, Испания, от Арабския полуостров. Обадиха ми се от кралското семейство на Саудитска Арабия тъкмо преди ти да ми поднесеш малката си изненада. Кралят иска да му направя градина в един оазис. — Той сви рамене. — Не че ти влиза изобщо в работата, но „Лоугън Гардънс“ наистина се разрасна добре. Точно както го бях предвидил, когато за пръв път дойдох да работя при теб. Изобщо не съм се съмнявал. Комисионите, които получих тази година, ще достигнат четвърт милион само от такси, без да броим режийните разноски. Следващата година ще са повече.
— Тогава как така се съгласи да направиш розовата градина за…?
Лоугън не се усмихна.
— Защото беше твоята градина, а аз търсех нещо, което да ме задържи близо до теб. Понякога човек постъпва много глупаво, нали? Мислех, че между нас има нещо.
Беки седна в едно от меките кресла. Така се озова близо до масивните му бедра в джинси. Тя решително се загледа в огъня.
— Добре ли си? — попита той и падна на колене пред нея.
— Защо да не съм? О, притесняваш се за бебето. За теб съм само инкубатор за бебето.
— А аз — донор на сперма.
Сега лицето му бе точно до нейното. Потъмнелите му очи бяха леко омекнали. Решителната извивка на челюстта му се доближи до устните й. Беше прекрасен и Беки прехапа устни, за да не простене гласно от болка и копнеж по него. Трябваше ли непременно да стои толкова близо до нея с мускулестите си гърди?
— Лоугън — твърдо изрече тя, останала без дъх, — моля те, иди да се облечеш…
Той я целуна.
Едната му ръка се озова на тила й и я сграбчи за коприненомеките кичури, а другата се спря на бузата й, после нежно се спусна по шията и погали трапчинката в основата й. Устните му бяха груби, напористи и лакомо поглъщаха нейните, езикът му настоятелно потъваше дълбоко в устата й, тялото му я притискаше към облегалката на креслото. Беки изхлипа приглушено, зажаднялото й тяло откликна мигновено, зърната на малките й гърди настръхнаха, тънката й талия се извиваше към него и търсеше близостта му.
— Ами бебето? — прошепна тя.
Лоугън само измърмори гърлено:
— Няма да нараним бебето. Това е нещо естествено. Тъкмо така се е появило то. — Дъхът му пареше шията й, устните му галеха кожата й. — Освен това ти си моя съпруга. Ще консумираме брака си.
Разкопча горните копчета на роклята й и откри гладките й рамене. Беки се задъха, докато посягаше да свали копринения си сутиен. Лоугън дръпна ръцете й:
— Не пипай. Сега си моя.
Пъхна пръстите си под нежната материя на сутиена й и започна да я гали нежно, да дразни плътта около зърната й, без наистина да ги докосва. Беки простена тихичко. Лоугън разкопча металната закопчалка и издърпа копринените презрамки. Сутиенът се плъзна по кожата й, приглаждайки нежните златисти косъмчета, които бяха настръхнали по ръцете, гърба и навсякъде по топлото й, възбудено тяло, чувствително към най-малкото докосване.
— Гърдите ми са прекалено малки — оплака се тя.
Лоугън се засмя:
— Идеални са. Като малки праскови. Толкова си красива!
Протегна показалец, докосна едното настръхнало бледорозово връхче на бледите й гърди и забеляза как то набъбва и леко потъмнява. Усмивката му избледня. Тя усети как дишането му се накъсва и става все по-тежко. Лоугън нетърпеливо задърпа роклята и чорапите й, а после — и тънките кремави бикини. Слабините му пулсираха, притиснати от стегнатите джинси.
— Да се качим горе! — Тонът му не търпеше възражения. — Нямам намерение да чакам.
Притисна длани от вътрешната страна на бедрата й и безмилостно ги плъзна нагоре, докато усети меките златисти косъмчета и влагата й по загрубелите си ръце.