Беки се опита да се изправи, но коленете й трепереха.
Лоугън се усмихна с онази сексапилна и донякъде жестока своя усмивка, която разпалваше всичко в нея и изпращаше стрелички към зърната на гърдите й и дълбоко между краката й.
— Предполагам, че ще трябва да го направим по традиционния начин — каза той.
Наведе се и я вдигна на ръце. Беки въздъхна. Беше я вдигнал, сякаш е лека като перце. Озова се притисната до силните му гърди, уловена от ръцете му. Той я понесе нагоре по дървеното стълбище към нейната спалня, която сега щеше да се превърне в тяхна обща спалня. Нежно я остави върху старото легло от черешово дърво, застлано с хладни бели чаршафи. Беки протегна ръце и разкопча металните копчета на джинсите му. Той ги изрита настрани и застана — гол и едър — до стройните й бедра. Беки посегна да го погали. Беше великолепен. Голям, твърд като скала и нежен като кадифе. Но той нямаше намерение да я остави да поеме контрола. Пъхна пръсти в нея и усети колко е гореща и влажна.
— Моля те — обади се Беки, останала без дъх. Изви гръбнака си, притиснала се към него.
— Не преди да си готова — отвърна Лоугън.
Едва успя да изрече думите, но си наложи да не бърза. Забеляза как проблясва пръстенът на тънката й лява китка, която галеше гърба му. Сложи ръце на раменете й и я притисна към меките завивки, после слезе ниско долу, а устните и езикът му не знаеха пощада. Щом стигна до парещите й слабини и леко докосна с език пулсиращата й плът, Беки се изви страстно нагоре, извика приглушено и той трябваше да сложи длан върху устните й. Неспособен да се сдържа повече, Лоугън проникна мигновено в стегнатата и влажна утроба на жена си. Започна да се движи, напълно забравил всичко, изгарян от нуждата да избухне в нея, от копнежа по тялото й, по дивия блясък в очите й и влажните й от пот кичури, които направо го подлудяваха. Сля устни с нейните, целуна я страстно, притисна крехкото й тяло със своето и отзивчивостта на нейната плът го докара до самозабрава. Вече не можеше и не искаше да спре. Прегърна силно тръпнещата в ръцете му Беки и експлодира в разтърсващ оргазъм, който заличи от съзнанието му всичко — освен мисълта за тях двамата.
Тридесет и девета глава
— Трябва да е тя.
Доктор Конрън оправи вратовръзката си и се опита да не гледа толкова похотливо жена си, която бе силно разгневена, прекрасна и много апетитна, седнала в леглото, сред събраните накуп черни копринени чаршафи, с тъмната си кожа и свободно падащата по раменете коса. Разкошните й гърди леко се полюшваха, когато помръднеше гъвкаво като котка.
— Мислех, че вече сте уредили спора — каза той.
Имаше среща в осем часа с доктор Джаксън, за да обсъдят новия наем на сградата им. Джаксън бе избухлив стар досадник, който мразеше да го карат да чака.
За негово нещастие, гърдите на Лита, с тъмните зърна, все още настръхнали от сутрешното въргаляне в леглото, хипнотизираха Марк. С нея се чувстваше като шестнайсетгодишен хлапак. Петнайсет минути след екстаза той отново бе готов. Усети как членът му безмилостно набъбва.
— И аз така си мислех. Но очевидно не сме — просъска през стиснати зъби Лита и присви очи. — Хари Вайс ми се обади от Ню Йорк. „Ню Уейв“ е загубила шест поръчки миналата седмица, включително и договора с кафето на „Коста Рика“.
Тя стана от леглото и отиде до вградения гардероб, за да наметне копринения си халат. За съжаление това не облекчи положението на Марк. Сега пред очите му бе стегнатото и пищно дупе на Лита. Обичаше да гали тези опасни извивки. Само за миг се възбуждаше, а тя направо подскачаше. Мъжете се зазяпваха в нея дори когато носеше джинси. Марк не им обръщаше внимание — как би могъл да ги вини? Изстена гласно.
— О, престани вече. — Разсеяна за миг, Лита се извърна, копринената дреха бе прилепнала по тялото й, през дантеленото деколте се показваше закръглената й гръд. Зърната ясно се различаваха под нежната материя. — Съпрузите трябва да ходят и на работа. Какво ще каже доктор Джаксън?
— Да върви по дяволите! — отвърна Марк и бясно задърпа възела на вратовръзката, който бе нагласял цели пет минути. — Може да почака.
Наложи се Лита да звънне в офиса си и да предупреди, че ще закъснее. Сексът със съпруга й бе невероятен, но след като той излезе и тя си взе душ, за да отмие потта от кожата си, покоят, който я обземаше след разтърсващия оргазъм, бавно се замени от кипящ гняв.
„Проклета да е Беки Ланкастър!“ Смяташе, че са постигнали споразумение, временно примирие, ако не пълен мир. Явно бе сбъркала.