Бизнесът на Лита процъфтяваше — наемаше нови служители, сключваше повече договори, разполагаше с повече рекламно място в пресата и специализираните издания. Дори се бе замислила над възможността да отвори нови клонове, може би малък офис в Австралия, друг в Нова Зеландия или в Канада. Беше постигнала нещо сама. Нещо значимо.
А сега над нея висеше заплаха.
Направи си кафе с аромат на канела, което внасяше от Щатите. Харесваше й да живее в Англия, но тук изобщо не разбираха от кафе. Нито от понички. Липсваха й поничките. Остави тъмната течност да се запари в каната, наслаждавайки се на омайващия аромат, който изпълваше блестящата от чистота кухня. Чакаше кафето да стане готово — любимото й време за обмисляне на нещата.
Нямаше друго обяснение защо са били отменени всички онези поръчки. Лита лично бе отлетяла за Щатите, бе се лишила от тялото на Марк за цяла седмица, за да сключи договора с „Коста Рика“. Беше очаровала директора на компанията, напомняйки му, че е започнала кариерата си като момичето на „Коста“.
— Знаех как да продавам кафето ви и тогава, мога да го направя и сега — бе завършила представянето си тя, докато всички наоколо се усмихваха и бързаха да стиснат ръката й. Да отнеме тази поръчка от „Дохъни“ представляваше истински удар за нея. „Коста“ бяха семейна компания, а именно те носеха големите пари в рекламата.
Например „Проктър и Гембъл“. Техните супермаркети бяха вложили в реклама повече пари, от който и да е друг на света. Лита искаше „Ню Уейв“ да спечели такива клиенти, защото човек можеше да стигне само до определено ниво, ако се занимава единствено с реклама на парфюми и червила.
„Коста“ бе първата й победа. А сега те я изоставяха, след по-малко от месец и без нито един рекламен клип да стигне до екрана. Лита бе разтръбила до небесата факта, че е била наета от „Коста“. Писаха за това навсякъде. Сега щяха да пишат и за провала й. Беше нужно много малко, за да се превърнеш от нашумяла и търсена в опетнена от клеймото на провала агенция.
Всички щяха да питат защо „Коста“ са се отказали от услугите на „Ню Уейв“ и дали е разумно и те да премислят.
Но Лита знаеше защо. Имаше си причина — онова високо и слабо момиче от Бостън с дълга руса коса и провинциално имение. Лита нямаше да търпи това положение.
Щом Беки иска война, така да бъде!
Минаха цели две седмици, преди Беки да разбере какво става. Шарън имаше добро обяснение, но това не я успокои особено.
— Ти беше на меден месец — каза приятелката й и вдигна рамене. — Никой не иска да го притесняват по време на медения му месец, нали? А и ти беше толкова щастлива. Не можах да събера кураж и да ги съобщя лошите вести.
Беки бе ядосана, но разбираше. Беше толкова влюбена в Лоугън, че едва ли разсъждаваше трезво. След онази първа страстна нощ с него не бяха напуснали къщата целия следващ ден. Хапнаха каквото имаше останало от преди. Лоугън слезе долу и донесе дебели филии хрупкав хляб, сирене и лъскави червени ябълки.
— Не искам да мърдаш от леглото! — изръмжа той. Храната й се струваше просто прекрасна, сякаш никога по-рано не бе вкусвала ябълки, нито сухо чеширско сирене.
Имаха нужда от храна, за да продължат с нови сили да се боричкат в леглото. Макар да обичаше Лоугън силно и да бе направо влюбена до полуда в него, когато той сграбчеше крехкото й тяло и я приковеше към матрака, когато галеше бедрата и дупето й, когато слизаше с език между краката й и проникваше в нея, я обземаше първична и чисто животинска страст и Беки се задъхваше, обливаше се в пот и се нуждаеше от още храна.
Влизаха заедно под душа и правеха секс и в банята, тъй като Лоугън толкова се възбуждаше, докато сапунисваше корема и гърдите й с дланите си, че не можеха да стигнат дори до спалнята. Завесите останаха спуснати и те се любиха пред огъня в камината на долния етаж в малката всекидневна. На другия ден се пренесоха във Феърфийлд, но Беки не успя да свърши никаква работа. Как би могла, щом в стаята й имаше огромно двойно легло? Двамата с Лоугън най-накрая се бяха появили на долния етаж, хванати за ръка, за да хапнат и да си вземат дрехи за преобличане, но той не се откъсваше и за миг от нея, галеше я през джинсите, гризваше леко врата й, вдъхваше аромата на тялото й — като животно, което маркира завоеванието си. Затова Шарън се бе опитала да се държи настрани, да следи хотелите и да не тревожи шефката си.
Само че сега нямаше избор.
— Още отменени резервации. — Това бе меко казано. Повече от половината гости на „Ланкастър-Лондон“ бяха поискали да им върнат парите за резервациите за зимната почивка, която Беки бе организирала с толкова труд, включвайки мотиви от произведения на Дикенс. В „Ланкастър-Единбург“ заявките за Деня на свети Валентин, току-що направени, сега бяха отменени — деветима човека, група от Палм Бийч, Флорида, се отказваха — без никакво обяснение. — Чувам лоши отзиви от Ню Йорк. Разни слухове. Върнах им парите. Реших, че ти ще искаш така. И изпратих възглавнички — бързо добави Шарън.