Рупърт окачи платото й на махагоновата закачалка в ъгъла на кабинета. Лита се завъртя с лице към него, така че копринената й пола да се повдигне леко и да разкрие прасците й и за да проблеснат кристалите по розовите сандали „Гучи“. И двамата знаеха, че е облечена по последна дума на модата. Тя внимателно седна отново на мястото си. Блузата й прилепваше по извивките на тялото й, а косата се стелеше по едното й голо рамо.
— Можете да изтъкнете също, че и трите момичета, които имат предвид, наближават трийсетте. Аз съм с почти десет години по-млада от тях. Ако от „Коста Рика“ се спрат на мен, ще получат младо и свежо лице. А днес всичко се свежда до това.
— Знам. Тук може и да сте права, Лита.
Харесваше й да чува името си, произнесено с този аристократичен акцент. Тя се приведе напред с намерение да приключи сделката:
— Виж, Рупърт, ще сключа сделка с теб. Няма нужда веднага да ми възлагаш рекламата.
— Много любезно от твоя страна — иронично отбеляза той.
— Но ми направете екранни проби. Трийсет секунди. Представяш ги на клиентите си и ето че си открил ново лице. Освен това ще работя за по-малко пари от Рейчъл или Консуела.
— Определено, ако искаш да получиш работата. — Той се засмя широко. — Добре, убеди ме за пробите. Обаче те моля да разбереш, че не обещавам нищо. Твоят ентусиазъм и… присъствие може да не се предадат от екрана. Мисля, че все пак ще предпочетат Консуела. Но съм готов да ти предложа пробни снимки.
— Страхотно! Къде отиваме?
— Ти си отиваш у дома. — Той се приближи до закачалката, свали оттам палтото й и го разгърна пред нея. Лита неохотно го облече. — Аз съм зает човек, колкото и странно да ти се струва. Вече съм закъснял с десет минути за следващата си среща. Остави данните си при госпожа Смит и когато съм уредил пробите, ще ти се обадя.
— Но няма ли да е по-добре да направим…
— Не, няма. — Рупърт й отвори вратата. — Госпожо Смит, бихте ли изпратили госпожица Моралес?
Този път Лита взе такси. Имаше нужда от усамотение, за да се съвземе. Чувстваше се едновременно въодушевена, но и леко умърлушена. Беше доста странно. Какво у него я караше да се чувства така? Сърцето й биеше ускорено. Беше се държал грубо, направо пренебрежително, когато я изпъди от офиса си. Но това само още повече я привличаше към него. Защо?
Бавно осъзна какво става. Беше отказал да търпи капризите й.
Щяха да й направят екранни проби, но както и когато той реши. Усети някаква непонятна тръпка в гърдите си.
А и тези негови очи… тъмни, с черни мигли… а черната му коса бе почти толкова лъскава, колкото и нейната. В джинси с широки крачоли страшно щеше да прилича на Мик Джагър. Но тъмният, строго делови костюм го правеше десет пъти по-привлекателен за нея.
През целия път обратно до „Моделс Сикс“ имаше усещането, че лети.
Когато стигна там, Бил побърза да я извади от унеса й.
— Как можа да ми го причиниш? Понякога си такава кучка, Лита, ясно ти е, нали?
— Направих каквото трябваше, Бил.
— Постъпката ти би могла да провали снимките на Рене за „Есто Лоудер“. Знаеш, че имам и други клиентки, скъпа. Мога просто да те оставя.
— Няма да се повтори.
— Разбира се, че няма. Какво ще стане с мен, ако се наложи да ида при шефа си и да му съобщя, че току-що съм провалил сделка за сто хиляди долара, без да се броят бъдещите ни взаимоотношения с „Бенсън и Бейли“, и то само защото не мога да контролирам една от клиентките си? — Той не каза „една от маловажните ми клиентки“, но думите сякаш увиснаха във въздуха. — И — продължи Бил, без да си поема въздух — какво мислиш, че се случва с агентите, които провалят големи поръчки? Уволняват ги, а другите агенции не се избиват да ги наемат на работа. Нямаш представа колко непостоянен е този бизнес, Лита. Сега си търсена. Но когато това премине, никой няма да иска да чуе името ти. Всички онези страхотни приятели, които си смятала, че имаш, всъщност не дават пет пари за теб. Затова не искам да обикаляш наоколо и да проваляш всичко заради някаква своя налудничава идея!
Лита преглътна. Чувстваше се зле. Бил й беше приятел, а тя бе застрашила кариерата му. Тихо изрече:
— Не мина особено зле. Той каза на служителите си, че имаме уговорена среща, поговорихме си и…
— Кога — преди или след като си поиска орален секс? — Бил прокара ръка през косата си. — Съжалявам, скъпа. Не го заслужаваш. Знам, че не си такава. — Засмя се. — Ако беше, досега щяхме да сме получили поне корицата на „Ел“.
— Предложи ми екранни проби — гордо заяви Лита.