— Очевидно. — Беки си наложи да остане седнала. — Три поредни седмици получавам отмяна на резервации. Всеки гост плаща по десет хиляди за една седмица. Цели групи отказаха да дойдат в последния момент. А разходите ми остават постоянни. Предполагам, разбираш какво означават постоянни разходи и по-малко приходи?
— Хмм, да видим. — Лита се намръщи, сякаш се опитваше да пресметне. — Май е същото, което се случва с „Ню Уейв“, когато договорите ми пропадат. Ланкастър, знам, че имаш връзки на Източния бряг, покрай роднините на майка си. Не ми казвай, че нямаш нищо общо със случая „Коста“.
— Кой е той? — неразбиращо попита Беки. — А сега се казвам Лоугън. Но повечето хора продължават да ме наричат Беки.
— Кой е той ли? Не става дума за човек. — Лита присви очи. — Сериозно ли се опитваш да ми кажеш, че не знаеш какво става с „Ню Уейв“? Че нямаш нищо общо?
— О, атаката е най-добрата защита — това ли е стратегията ти сега? — сопна й се в отговор Беки. — Сякаш не си изпратила лично ти някои от хората си в Съединените щати и в Европа да разпространяват гнусни клевети за „Ланкастър“?
— Не си прочела нищо в пресата, нали?
— Не, но съм сигурна, че разпространяваш слухове. Лично.
Лита я погледна с недоумение.
— Аз ли, скъпа? Аз съм само едно момиче от Бронкс. Не общувам с хората от твоята класа по тенис кортовете. Не мога да понасям тези мекотели.
— А аз не знам кой, по дяволите, е Коста.
— Това е компания. — Лита се опита да разгадае изражението на русата жена. Не изглеждаше да лъже, но пък може би беше просто страшно добра актриса. — „Кафе Коста“.
— Все едно. Това няма нищо общо с мен. — Беки започна да става нетърпелива. — Интересува ме само „Ланкастър“. Работих толкова усилено, за да възстановя компанията, и сега няма да гледам как всичко потъва, защото ти…
— Не съм направила нищо. — Лита го заяви толкова категорично, че Беки й повярва. — Нищо. Единствено се опитвам да си спечеля клиенти. Нека предположим само за миг, че и ти не си сторила нищо.
— Добре — съгласи се предпазливо Беки. — В такъв случай виждам две възможности. Едната е всичко да е чисто съвпадение. Другата…
— Рупърт.
— Точно така.
— Няма друга връзка между нас.
Беки се загледа втренчено в нея, после предложи:
— Искаш ли да пийнеш нещо?
— Чаша бърбън „Джак Даниълс“ и кока-кола, моля. Не мога да понасям отлежалото малцово уиски. Има вкус на мухлясала бъчва — отбеляза Лита.
После тя разказа на Беки цялата история. От самото начало, когато бе прекрачила прага на кабинета на Рупърт, до снимките с него, първата целувка, вечерята със семейството й, а после и провалът с „Модерна реклама“.
— Дала си му свободен достъп до сметката си? — ужасена, попита Беки.
Лиза се изчерви.
— Бях влюбена в него. А той умее да залъгва с приказките си.
— Това го знам.
— Представи всичко така, сякаш това е най-доброто за мен. Каза, че не се нуждаел от крупна сума, а от отворена кредитна линия към сметката ми, така че да взема „само колкото е нужно“. — Лита поклати глава. — Баща ми веднага разбра що за човек е.
— Струва ми се, че и моят би го направил. — Беки се поколеба. — Смяташ ли, че някога… те е обичал?
Лита се усмихна на жената срещу нея:
— Спокойно, няма нужда да си подбираш толкова думите. Извини ме за израза, но изобщо не ми пука за него.
— Да те извиня за израза ли? Аз не съм принцеса Грейс — каза Беки.
— Не, само изглеждаш като нея.
Двете жени се усмихнаха. Ледените кубчета в чашата на Лита звъннаха тихо.
— Мисля, че харесваше външния ми вид. Не вярвам, че ме е обичал, че изобщо е обичал някого през живота си. Аз бях красива и печелех добре. Според мен тогава той е бил почти сигурен, че ще спечели делото и ще наследи това място. Трябваха му парите ми. Но когато твоите адвокати победиха в съда, предполагам, решил е, че за него има само една възможна годеница. Бях изритана, но не преди да опразни банковата ми сметка.
— Да, каза ми за това миналия път. Онази телеграма е била ужасно коравосърдечна.
— А това означаваше, че ти си щастливата избраница — заяви Лита и драматично насочи към гърдите й показалеца си с яркочервен лак.
— Да, голям късмет извадих. Допуснах го да контролира „Ланкастър“ и да доведе и без това окаяното състояние на компанията до пълна катастрофа. — Беки се намръщи. — Оставих се да ме заслепи любовта — или поне тогава си мислех, че е любов.
— Той е красавец.
— След Лоугън го намирам за доста хилав — отбеляза Беки, — и е ужасен в леглото.
Лита избухна в смях:
— Мислех, че може само с мен да е било така.