— „Само приказки и нищо в панталона“, както казват тук.
— Е, и с езика не беше особено добър, за съжаление — добави Лита.
Беки се засмя.
— Смяташ ли, че наистина може да има нещо общо със ситуацията ни?
— Щом не е някоя от нас двете, тогава се обзалагам, че е той, скъпа. Не вярвам в съвпаденията. Рупърт е хитър, подъл и алчен. Напълно е способен да си отмъсти.
— Да, но не го бива в трезвото обмисляне. Разбрах го на собствен гръб — каза Беки, разсъждавайки на глас. — Сигурно работи с някого.
— Онази гнусна статийка доказва колко голямо удоволствие е представлявало за него да ни изиграе и двете.
Беки се обърна и отвори едно от чекмеджетата на ореховото бюро.
— Пазя копие от нея, за всеки случай. — Тя я прегледа набързо. — Тук пише, че е бил в Монако, в някакъв клуб.
— Хазарт? Дългове?
— Напуснал е Англия, продал е къщата в Лондон. Много е вероятно.
— Значи търси пари, нали така? И начин да те изрита от къщата. Винаги го е искал.
— Да. И ако работи с някого, предполагам, че скоро ще разберем кой е.
— Но как можем да се борим с него, ако не знаем нищо за плановете му?
— Двете с теб сигурно сме събрали достатъчно омраза към Рупърт, така че когато приключим с него, ще му се прииска да не се е захващал изобщо с нас — напомни й Беки.
Лита потрепери, въпреки топлата стая.
— Но това ще означава публичност. Бизнесът ми е загубен, ако се замеся в грозен публичен скандал, Беки.
— Именно на това разчита той. Че няма да посмеем да застанем пред камерите и да говорим. Не очаква нищо друго. — Беки й намигна. — Ще видим кой има повече кураж.
— Харесва ми — измърмори Лита. — А и той няма да предположи, че работим заедно.
— Искаш ли да останеш да преспиш тук? Имам свободни стаи.
— Заради отменените резервации ли? — Лита се протегна. — Знаеш ли, пътят до Лондон наистина е много дълъг.
— Защо не се обадиш на съпруга си? Ще ти намеря тоалетни принадлежности. Ние вече хапнахме, но можеш да си поръчаш рум сървис.
— Румсървис значи? — отбеляза Лита. — Предполагам, че обслужването е отлично.
— Определено — отвърна Беки с нотка на гордост.
Марк никак не се зарадва, че тя няма да се прибере у дома.
— Съгласен съм — каза той.
— Не е вярно, нали?
— Не, не е. Връщай се тук. Липсваш ми.
— Няма ме само от пет минути.
— Тринайсет часа и дванайсет минути, ако трябва да сме по-точни. Какво правиш сега?
— Лежа в голямо легло с балдахин — отвърна Лита.
— Така в Америка наричате голямата спалня. С какво си облечена?
— С нищо — подразни го Лита.
Той изстена:
— Много обичаш да ме измъчваш.
Тя се усмихна. Направо усети как Марк отвърна на усмивката й от другия край на линията.
— Можеш цял ден да си мислиш как ще те възнаградя утре.
Той затвори, след като й изпрати въздушни целувки, и Лита се отпусна в леглото. Беше силно впечатлена. Очарованието на стария континент никога не бе я вълнувало особено, но дори и най-модерното момиче не можеше да не се впечатли от обстановката тук. Старинното легло от тъмен махагон, с тежки копринени завеси с източни мотиви, напълно си подхождаше с останалите мебели: кресло от слонова кост, изискано малко канапе, шезлонг и килимче, изтъкано от златисти и бледосини нишки. През дебелите стъкла на прозореца се виждаше идеално поддържана морава, голямо езеро и лабиринт от зеленина. Почувства се като Ан Болейн13 в замъка Хамптънкорт.
На вратата се почука и влезе прислужница с униформа, която буташе количка за сервиране.
— Вечерята, госпожо — каза тя.
— Благодаря. — Лита порови из джобовете си за бакшиш и успя да намери банкнота от една лира.
— Благодаря, госпожо — зарадва се момичето и излезе.
Лита подуши лакомо въздуха и вдигна похлупака. Печен пълнен фазан, задушен спанак с лимон и печени картофи, салата със зелен грах, бутилка шампанско и парче шоколадово парфе, при вида на което й потекоха слюнки. Освен това имаше и сребърна каничка с кафе, с малко картонче до нея, на което пишеше „Безкофеиново“, и кутийка с шоколадови бонбони „Шарбонел и Уолкър“. Забеляза, че всички прибори са сребърни. Отряза парче от фазана. Беше крехко и много вкусно, вероятно от дива птица.
Остана очарована. Нищо чудно, че всички тези богаташи плащаха страшно скъпо, за да отседнат тук. Ако си богат и отегчен, това място бе сред най-добрите, където да пилееш богатството си.
Проблемът на Беки беше, че тя разчиташе на хорските приказки. Това я правеше уязвима за някого като Рупърт, всъщност за всеки, който би решил да пусне клевета по неин адрес…
Лита си наля шампанско в кристалната чаша. Усети познатата тръпка на възбуда.