— Нека ти разкажа в колата — каза Лита. — Мисля, че е добре да идем заедно в Лондон. Искам да обсъдя нещо с теб.
Атмосферата в офисите на „Ню Уейв“ бе доста мрачна, когато пристигна Лита, следвана от Беки. Рецепционистката дори избягваше да срещне погледа на шефката си, сякаш се опасяваше, че може да я уволни. Навсякъде царяха страх и униние, което страшно вбеси Лита. Двете жени се качиха заедно с асансьора до главния офис, където завариха Хари Вайс, потънал в телефонен разговор с Ричард Файнстийн от „Кафе Коста“, и в деловия му тон се долавяха умоляващи нотки.
Очите на Лига проблеснаха опасно. Направи знак на Хари да приключва. Той успя да вметне няколко любезни фрази и след половин минута затвори телефона.
— Слушайте всички. — Тя плесна с ръце. — Оставете телефоните, елате насам и ме чуйте. Имаме проблем с „Дохъни“ и Рупърт Ланкастър и ето какво ще направим.
Отличното настроение на Рупърт бе започнало да се помрачава. Беше се върнал в хотела за късна закуска с шампанско в компанията на Бесъл. Изпитото шампанско се оказа повече от храната, а после, когато дребничкият и мазен американец си тръгна, той изсмърка няколко дозички кокаин — колкото да задържи доброто си настроение. Само че наркотикът бе свършил, а за да намери дилър, трябваше да обиколи клубовете по-късно вечерта. А сега му се бяха обадили от рецепцията, че някой иска да се види с него. Голяма досада.
— Е, кой е? — сопна се той.
— Госпожа Конрън и госпожа Лоугън, милорд.
— Това да не е някаква тъпа шега?
— Има и един мъж, който иска да говори с вас, милорд.
След пауза се чу приглушеният глас на Бесъл в слушалката:
— По-добре ни пусни горе, човече. Имат да ти казват доста неща.
— Все ми е едно. Качвайте се. Стая 256.
Рупърт затвори слушалката и усети как по вените му се разлива нова възбуда. Бесъл, разбира се, не би предизвикал сцена в „Дорчестър“, но бе действал много бързо. Наистина ли онези двете бяха тук? Лично? Готови да го молят и да се унижават заради тъпите си фирми, да му предлагат сделка? И какво ли още бяха готови да му предложат? Кокаинът все още опияняваше сетивата му. Започна да си фантазира как Беки и Лита ще се облеят в сълзи и ще му се примолят да не ги съсипва напълно. Би могъл да изпробва докъде стигат слепите им амбиции. Може би само и само да запазят част от бизнеса си щяха да паднат в краката му и да му се отплатят с горещ секс. И двете. Една за него и една за Пийт, не го интересуваше особено коя точно. Рупърт започна да се възбужда, представяйки си как двамата с Бесъл, седнали на дивана, си бъбрят за сделката, докато русата глава на Беки и тъмнокосата на Лита са сведени над скутовете им. Да. Това вече щеше да е пълна победа.
Съжаляваше единствено, че не е открил Бесъл по-рано.
На вратата се почука. Рупърт стана и отиде да отвори. Аха, ето ги и тях. Беки, облечена в прилепнала копринена рокля, която едва стигаше до коленете й и откриваше прекрасните й стройни прасци, а русата й коса се стелеше по раменете. Лита, обута в тесни черни панталони, които обгръщаха плътно стегнатото й, закръглено дупе, с черно кожено яке и черна сатенена блуза, очертаваща великолепните й гърди. Сега изглеждаше дори по-добре, отколкото последния път, когато я бе зърнал. Към красотата й имаше нов блясък.
— Заповядайте, дами — покани ги той, ухилен самодоволно. Какви сладкишчета изглеждаха двете! Беше ги имал и двете, а после ги бе изиграл. — Бесъл, разполагай се удобно.
Пийт Бесъл седна в ъгъла и се загледа в обувките си, но Рупърт не му обърна внимание.
— Явно сте чули за съдебния иск. Предполагам, че за вас е било малко шокиращо…
— Рупърт — прекъсна го Беки, — нека ти кажа какво е ответното ни предложение. Оттегляш съдебния иск и ни се извиняваш, заявявайки, че напоследък си бил подложен на голям емоционален стрес. После заминаваш в чужбина и никога повече не се връщаш в Англия. Никога повече няма да притесняваш Лита или мен. Никога няма да използваш името Ланкастър за бизнес цели по никакъв повод! Как ти звучи това?
Рупърт се изсмя отсечено.
— Ти си луда. Малко внимание от страна на пресата и всички резервации за луксозните ти хотели отиват по дяволите. Знаем, че това вече се случва. Нали така, Бесъл?
— Млъквай, Рупърт! — просъска Бесъл.
— Може и да си прав за отрицателните отзиви в пресата, поне в краткосрочен план — каза Лита. — Обаче ние двете решихме, че предпочитаме да започнем всичко отначало, но не и да ти позволим да постигнеш своето. Ако продължиш, ето какво ще направим. Разговарях с предишния си банков мениджър, който пази финансовите отчети за онова, което ти ми стори някога. Беше прав, тогава не можех да си позволя адвокат. Но сега вече мога.