— А аз ще застана пред журналистите и ще им кажа как си ме ударил — добави Беки.
— Ще те съдя — упорито повтори Рупърт.
— Може би си забравил Шарън — спокойно продължи Беки. — Имам свидетел. Доникъде няма да стигнеш.
— Вече казах на Пийт, че ще дам много красноречиво интервю на „Ад Уикли“ относно това как е изплагиатствал идеите ми в работата, а ще спомена и за сексуалния му тормоз над мен и половата дискриминация. Заместничката ми — Джанис — познава няколко жени, които още работят в „Дохъни“. Обадила им се е и те са готови да свидетелстват. Той знае, че не може да рискува, ще понесе огромни щети. А аз винаги мога да започна отначало, да поемам малки поръчки. Работата ми сама говори за себе си. Освен това… — Лита се прокашля. — Веднъж щом застанем на свидетелската скамейка и стане ясно, че ти съвсем нищичко не разбираш от реклама, това не само ще обърне делото в наша полза, но и ще те съдим за лъжесвидетелстване.
— А това е криминално престъпление — обади се Беки.
— Я кажи какво правеше в Монако. Намерихме баронесата, с която си бил. Тя е достатъчно възрастна, че да ти бъде майка, Рупърт. Един английски лорд да се превърне в жиголо! — присмя му се Лита. — На пресата много ще й хареса човешката страна на тази история, нали така?
— Тя няма да каже нищо — успя да промълви Рупърт.
— О, така ли? — тържествуващо попита Беки. — Не мислиш ли, че все някоя от тях ще проговори? Доколко си сигурен? А и не може да са чак толкова доволни от теб.
— Какво, по дяволите, искаш да кажеш? — почервеня от яд Рупърт.
— Искам да кажа, милорд, че ти си най-ужасният любовник, когото някога съм имала — заяви Лита. — Едва ти става, а и всичко трае цели три минути.
— Толкова дълго? — възкликна Беки и я погледна.
Лита се усмихна влудяващо на Рупърт.
— И не си мисли, че няма да го кажа пред всички. Не съм свита срамежливка. Макар да си спомням, че ти беше такъв. Наистина ли искаш това да излезе в пресата?
— Бесъл! — изрева Рупърт.
Пийт Бесъл го погледна с открита ненавист. Никога не бе вярвал, че онези глупачки в „Дохъни“ ще проговорят. Не смяташе, че Лита знае, нито че ще се свърже с тях.
Проклетите жени се съюзяваха. Вече нямаше да може да работи там. Щеше да се наложи да подаде оставка.
— Казах ти да си затваряш устата! — сопна му се той.
— Не можете да се отнасяте така с мен. Няма да посмеете — прошепна Рупърт.
— Така ли мислиш? — сви рамене Беки. — Ето копието от изявлението пред пресата, което ще разпространим, ако не оттеглиш съдебния си иск в рамките на половин час.
Тя му подаде документа и лицето на Рупърт съвсем помръкна, докато го четеше. Помъчи се да потисне пристъпа на гадене.
— Ще го оттегля — измърмори той.
— Сигурна съм — усмихна се отново Лита. — И ще се махнеш от Англия. Но не се опитвай да се установиш в Ню Йорк. Имам офис там, а не искам никога повече да виждам лицето ти.
— Рупърт направи голяма услуга и на двете ни. Накара ме да разбера, че моите хотели са прекалено луксозни и разчитат на отбрани клиенти. Ами ако се появи някой друг дребен мошеник като него и се опита да ми създава неприятности? Имам нужда от реклама. Малко повече популярност. Така няма да има отказани резервации. — Беки потупа Лита по рамото. — „Ню Уейв“ ще ми осигури това.
— Ще работим срещу комисиона. Мисля, че начинанието ще се окаже много доходно. — Лита погледна бившия си годеник, който седеше, облегнат на стола, с посивяло лице. — Тръгваме си. Сбогом, Рупърт. Бих казала „довиждане“, но знам, че няма да се срещнем.
— Сбогом — каза и Беки. — Ако искаш съвета ми, намери си някое сговорчиво момиче с пари и се дръж кротко до края на дните си.
— Как мога да знам със сигурност, че въпреки всичко няма да публикувате онези неща? — заговори Рупърт и дори самият той осъзна, че направо хленчи.
Беки го погледна в очите.
— Втори братовчеди сме, Рупърт. Докато не се мяркаш пред очите на хората, няма да е нужно да го правим.
— Не мога да те понасям! — изръмжа той. — Знаеш го, нали?
Лита се засмя.
— Виж какво, Рупърт — отвърна му Беки, — мисля, че все някак ще го преживея.
После излезе и затвори вратата.
Лита пъхна ръката си под лакътя й, докато отиваха към асансьорите, и каза:
— Беше забавно.
Беки тръсна русата си грива и дори бостънският й акцент вече не дразнеше Лита:
— Наистина. Мисля, че ще спечелим добри пари.
— Сигурна съм — отвърна Лита. — Онези двамата очакваха да реагираме така, както според тях реагират жените. Не са предполагали, че ще отговорим на атаката им.