Бил завъртя очи към тавана:
— Разбира се. За да те накара да напуснеш кабинета му, без да правиш сцена.
Лита усети как лицето й помръква.
— Така ли смяташ? Мислиш, че ме е излъгал?
— Защо не? Ти го излъга, нали? — Бил сви рамене. — Предполагам, че би могъл да ти уреди проби, но няма да има полза. Ще избере Рейчъл или Консуела — така се говори в града. Най-вероятно те е предупредил, че те си остават фаворитките.
Сърцето й се сви на топка.
— Така е.
— Видя ли, дал ти е онова, което искаш, за да не направиш сцена, но не е изложил фирмата си на риска да бъде притисната от нас. Той е англичанин, много възпитан и учтив. Мрази сцените. Знаеш какъв е Рупърт Ланкастър.
Изведнъж, въпреки горчивото си разочарование, Лита се заинтригува.
— Не знам нищо за него. И откъде да знам?
Бил си спомни с кого говори. Лита бе единственото момиче сред клиентките му, което не вземаше малкото си стъклено шишенце с кока заедно със сребърна лъжичка и не тръгваше да обикаля клубовете в Манхатън веднага след работа. Тя прибираше нещата си и пътуваше с метрото до Куинс. Истинска лудост, но той отдавна бе престанал да се опитва да я разбере.
— Ами той е много известна фигура на клубната сцена. Ходи по разни концерти, влиза зад сцената, винаги можеш да го видиш в някой ВИП-бар из най-изисканите места. Познава хората от Уолстрийт и звездите от екрана. Посещава филмови премиери и други подобни събития. Видях го на партито за филма „Френска връзка“ миналата седмица. С всички се държи безкрайно учтиво. Майките на средна възраст го обожават, разбира се, заради аристократичната му титла, а и освен това е модерно да се познаваш с лорд. Затова го обичат и рок музикантите, защото по душа те всъщност са сноби като всички останали. Не ме изненадва, че се е държал така с теб. Той е един от най-големите кавалери. Поне на външен вид. Истинска мечта за дамите. Всяка седмица го виждам да излиза с различно момиче.
— Значи си има приятелка?
Лита знаеше, че е смешно да се вълнува толкова, очаквайки отговора. Беше на осемнайсет. Прекалено възрастна, за да се увлича така сляпо, нали?
— Приятелки. Няма някоя специална. — Бил я погледна многозначително. — О, принцесо, изобщо не си го и помисляй. За твое собствено добро. Той се придържа към бързата процедура.
— Бързата процедура?
— „Излизаш с тях, спиш с тях и ги забравяш“ — обясни Бил. — Не притежаваш нужните качества, за да се превърнеш в английска лейди, захарче. Затова по-добре го отмини, става ли? Можеш да имаш когото си поискаш.
„Да — помисли си тя, — но аз искам Рупърт Ланкастър.“
Напълно ясно й бе, че Бил има предвид латиноамериканския й произход, а не че не изглежда като истинска английска лейди. И двамата знаеха, че ако реши, Лита ще се сдобие със строги поли от туид и бели блузи с висока яка и ще заприлича на принцеса Маргарет. Но нямаше подходящия цвят на кожата за английска лейди.
Тя крадешком се погледна в голямата огледална врата в кабинета на Бил. Изглеждаше модерна и красива, но и доста екзотична. Обичаше външния си вид, никога не прикриваше това. Но за пръв път през живота си се вгледа в прекрасния си тен кафе с мляко и пожела да е малко по-светъл. А може би Бил грешеше напълно. Той беше гей. Сигурно не можеше да прецени докъде би стигнал един мъж, когато обича и желае една жена. Мик Джагър се бе оженил за Бианка, нали? А Ленън бе изцяло запленен от Йоко. Вярно, че британците от по-висшата класа не нарушаваха правилата толкова явно, но за всичко си имаше пръв път. Някои от кралете в историята им се бяха женили за испански и португалски принцеси. Тогава защо един лорд да не може? Те непрекъснато се женеха за момичета с обикновен произход. Ако заминеше за Англия, щяха да гледат на нея като на американски модел; никой нямаше да знае, че е от Бронкс…
— Лита, престани! Знам какво правиш. Недей. — Бил се изправи. — Ако той се обади, можеш да идеш на пробите, но недей да се превръщаш в поредната бройка в списъка му. Някой ден ще ми благодариш за това.
— Разбира се, Бил. Както кажеш.
— Уредил съм ти няколко огледа на апартаменти — добави той в опит да отвлече вниманието й.
— Апартаменти ли?
— Каза ми, че искаш да се преместиш в града. — Бил й подхвърли „Вилидж Войс“, където бе оградил с химикалка няколко адреса. — Забрави за рекламата на „Коста Рика“ и за англичанина. Огледът ще ти отнеме цял ден. И още един съвет: излез с обувки на ниска подметка.
Оказа се прав за обувките, установи по-късно Лита. Беше пренебрегнала съвета му, както обикновено, но след като тънките каишки на сандалите й „Гучи“ смъкнаха кожата й, тя се предаде и взе такси до „Мейси’с“. Сега бе обута с невероятно удобни бели гуменки, които напълно противоречаха на модните тенденции. Слънцето вече се скриваше зад планината от стъкло и бетон в града. Беше огледала осем апартамента, оставаха й още пет.