Бяха мизерни. Почти всички. Един бе голям почти колкото стаята й в „Саундвю“, друг — с толкова нисък бетонен таван, че всеки по-висок от метър и седемдесет трябваше да се навежда; имаше и такъв, до който трябваше да изкатери седем стълбищни площадки, друг се намираше в приземния етаж и по тавана му минаваха тръби, от които капеше вода, а от един апартамент, бил по-рано част от общежитие, тя направо избяга, тъй като по пода пълзяха буболечки.
Ставаше късно. След огледа на поредния мизерен апартамент Лита все повече се вълнуваше. Категорично не искаше да живее на подобно място, но всички те се намираха тук. В Манхатън. Където такива като Рупърт Ланкастър обикаляха клубовете. Където момичетата се срещаха с важните клечки и получаваха големите поръчки и тлъстите чекове. Хазяите смятаха, че могат да искат безумно високи наеми за подобни апартаменти само защото всички отчаяно се стремяха да се установят тук, да станат част от голямата игра. Ако човек успееше тук, значи би могъл да успее навсякъде — така се пееше в песента, но се премълчаваше, че ако не успееш тук, значи си заникъде.
Манхатън беше голямата награда. Иначе Бил не би я пратил да оглежда тези бърлоги с безизразно лице.
Лита реши. Нямаше да се прибере, без да е подписала договор за наем. Щеше да се пренесе в Манхатън, и то още днес.
Следващият апартамент, който огледа, се оказа поредната мизерна дупка. Онзи след него бе само мъничко по-добър. Лита намери собственика и подписа договор с него.
— Мога да ви го дам само за шест месеца — каза той, като с нежелание измъкна договора от джоба си. Тя толкова бързо бе приела условията му, че вероятно би могъл да изкопчи от нея още двеста долара месечно. — И в този район наемите не са контролирани.
— Няма нищо. Подпишете договора, моля — отвърна Лита.
— Може би трябва първо да го прегледам внимателно — каза мъжът с присвити очи.
— А може би аз би трябвало да извикам инспектора от жилищния отдел в общината. Тук дори няма истинска кухня, което означава, че се опитвате да го давате под наем незаконно. Брат ми работи в такава служба в Бронкс. Мога да го помоля да провери какъв е случаят.
Мъжът пребледня.
— Добре, малката, няма значение. Подпиши тук.
Лита взе изцапаната с мастило химикалка и подписа със замах. За какво й беше кухня? Всяка вечер щеше да излиза на ресторант. Грижливо сгъна договора, прибра го в чантичката си и протегна ръка за ключовете.
— Проклета беднячка — измърмори хазяинът, достатъчно силно, че да го чуе, докато излизаше на бегом от апартамента.
Тя се усмихна широко. Истинска музика за ушите й. Този човек нямаше да я притесни изобщо. Ако имаше кураж, щеше да й го каже в лицето.
Телефонът работеше. Избърса слушалката и се обади на майка си. Поръча баща й да намери наематели за апартамента на първия етаж. Майка й послушно се съгласи. От известно време очакваха Лита да се изнесе. Сега ролите им се бяха сменили — родителите й я гледаха със страхопочитание и се вслушваха във всяко нейно предложение.
Тази нощ Лита щеше да спи тук. Сети се за дрехите си. Чико можеше да й ги докара с камиона на следващия ден. Само за седмица щеше окончателно да се е пренесла.
Заключи и се отправи към клуб „Филийнс Бейсмънт“.
— Мнооого хубаво.
Чико запали цигара и се огледа, застанал във всекидневната й. Сестра му — неговата префърцунена и горделива сестра — си живееше като милионерка. Не обърна внимание колко малко е жилището, нито че повечето от мебелите и покривките са от магазини за втора употреба в Ийст Вилидж. Забеляза единствено стила. Лита се бе спряла на индийските мотиви, напомнящи за Рави Шанкар, покривката на дивана бе пъстра, а възглавничките — в мораво и златисто. Дървеният под вече изглеждаше педантично чист, покрит с поизтъркан, красив ориенталски килим и няколко различни по-малки постелки. Имаше няколко килера и всички бяха пълни с дрехите й. Навсякъде ухаеше на сандалово дърво и подправки.
— Изкарваш добри пари, Лита.
Беше по-скоро заключение, отколкото въпрос.
— Оправям се някак. Половината изпращам на татко.
— Разбира се. — Чико кипеше от негодувание. Госпожица Многознайка се държеше като уличница, позираше за снимки и си живееше като филмова звезда. За да изкара пари, той трябваше да работи на строежа или да ограби някой нещастник. Защо точно тя? Имаше и по-красиви момичета от нея. — С прекалено много пари разполагаш. Трябва да ми дадеш малко. Или поне ми намери работа. Мога да ти стана мениджър.