— Вземи нея. Може би трябва лично да присъствам на снимките, щом е толкова неопитна.
— Справила се е чудесно на пробите — изтъкна Рупърт. Аристократичното му лице бе безизразно. — Обикновено аз ръководя снимането на рекламните клипове. Но ако имате лична причина да присъствате…
— Не. Нищо лично — побърза да каже Боб Рокмън. Не можеше да си позволи никакви слухове; най-добрият му приятел тъкмо се бе разделил с близо половината си собственост според ужасното споразумение при развода му. — По-добре тръгвай. Уреди нещата възможно най-скоро. Искам да видя това момиче на екрана.
— Разбира се, господин Рокмън — отвърна Рупърт с усмивка и се изправи.
Нямаше търпение да го направи.
Лита се опита да успокои препускащото си сърце и да се държи нормално. Това бе значимо събитие — първата й телевизионна реклама. Бил и всички в агенцията изведнъж се чудеха как да й угодят, за пръв път получаваше наистина големи пари и личен асистент, който отиде до паспортната служба, за да й осигури спешно пътнически документи — но тя мислеше единствено за англичанина ръководещ рекламната кампания.
Никога по-рано не се бе качвала в самолет. Изпратиха и лимузина, която да я откара до летището, и тя измина пътя до „Кенеди“ в удобство и тишина, опитвайки се да се успокои. Приличаше на Одри Хепбърн — къси бели панталонки, копринена блуза, огромни слънчеви очила и наниз изкуствени перли. Куфарът й бе „Луи Вуитон“. Беше си го купила с премията от подписания договор, без дори да погледне цената. Разбира се, това бе лудо разточителство, но Лита искаше да впечатли Рупърт. За нея това бе по-важно от спестяването на пари.
Предаде малкия си куфар за проверка и един от служителите на летището незабавно я заговори.
— Госпожица Моралес? Лорд Ланкастър ме помоли да ви заведа направо при него. — Качиха се на малка количка и потеглиха през тълпите от хора, после — по полупразен коридор и спряха пред малка врата. — Приятен полет! — пожела й той и се задържа за миг, преди да изчезне.
Лита осъзна прекалено късно, че е очаквал бакшиш. Все още не можеше да свикне с това. Да раздава така пари й бе чуждо.
Отвори вратата. Озова се в малко луксозно кътче, със столове и тапицирани с кадифе дивани — бар, в който предлагаха кафе, чай, алкохол, плодове и закуски. Наоколо седяха жени, облечени в „Шанел“ и „Фенди“. Имаше вестници и списания, подредени върху махагонови масички, а един сервитьор минаваше и предлагаше напитки на отегчените богати клиенти.
Мястото страшно й хареса.
Лита пое дълбоко въздух. Това е. Беше пристигнала.
— Лита. — Тя се завъртя на пети и видя зад себе си Рупърт Ланкастър. Извисяваше се над нея. Отново бе облечен в тъмен костюм с отлична кройка и носеше елегантно куфарче от тъмночервена кожа, върху което се забелязваше гравирана малка коронка с инициалите му под нея. — Предполагам, че предпочиташ да те наричат Лита, а не Розалита?
— Да — измънка тя.
Изведнъж се притесни да го погледне в очите. Той изглеждаше толкова прекрасен. Какво й бе казал Бил? Женкар, който спи с момичетата и ги зарязва на другата сутрин? Спомни си за брат си Чико, този негодник буквално отбелязваше с резки на леглото завоеванията си. Рупърт Ланкастър бе прекалено изтънчен, за да го прави, но фактът си оставаше. Този човек непрекъснато обикаляше по клубове и по концерти, а всеки знаеше колко лесно поддават момичетата, които се въртят около музикантите. Лита с учудване бе гледала в новините по телевизията кадри от Уудсток. Наркотици, кал, голи момичета, които позволяваха да ги опипват и зяпат похотливо — и всичко това в името на любовта.
Но тя познаваше прекалено добре брат си и приятелите му. Определено всичко бе позволено. За мъжете. И кой може да каже, че Рупърт не е точно същият, само че с костюм?
Не искаше да го погледне. Направо се боеше. Но нямаше как да го избегне. Неохотно вдигна очи към лицето му.
— Може би прекалено избързвам. Бихте предпочели да ви наричам госпожица Моралес?
— Не, всичко е наред, ммм… милорд.
Той се усмихна широко:
— Рупърт и Лита. Никога не повтаряй това милорд. Само слугите използват такива обръщения. А аз се надявам, че с теб ще имаме отлични делови взаимоотношения.