— Абсолютно — отвърна Лита с леко разочарование. Делови взаимоотношения. Разбира се. Имаше кожа с цвят на карамел и идваше от Бронкс. Какво друго можеше да съществува помежду им?
— А по-късно — и приятелски чувства. Ако не се натрапвам прекалено.
Почувства как усмивката му я стопля като слънце, показало се през облаците. Топлината се разля по цялото й тяло.
— Много ще се радвам — отвърна тя.
Отне им три дни и две нощи да заснемат рекламния клип. Лита се държа като безукорен професионалист и даже не трепна, когато видя нелепо разголените костюми. Светлината бе оскъдна, над зелените планини се събираха буреносни облаци и се наложи да останат още един ден. На нея това много й хареса. Беше настанена в хотела с Рупърт. Искаше й се да останат завинаги.
„Бенсън и Бейли“ бяха резервирали стаи в доста оптимистично наречения хотел „Супериор“. Хората от екипа и режисьорът се оплакваха от липсата на климатик, от дървените стени, от местната храна, но Лита не обръщаше внимание на нищо. От нейния прозорец се разкриваше великолепна гледка към долината; в далечината планините изглеждаха наситенозелени, врязали се в облаците, а слънцето грееше ярко в кристалносиньото небе. Харесваха й козето и пилешкото месо, местното сирене и безименното омайно червено вино. А най-хубавото от всичко бе, че стаята на Рупърт бе точно до нейната.
Втората вечер той я покани да хапнат заедно.
— Не те видях в ресторантчето снощи — подхвана Лита, когато влезе в стаята му.
— Ориз и боб? — вдигна вежди Рупърт. — Не съм от хората, които се задоволяват с това.
Искаше й се да го попита дали изобщо е опитвал ориз и боб някога, но не посмя.
— Моля, заповядай.
Той я подкани да седне на малка маса в средата на стаята. Върху ленената покривка имаше подредени сребърни прибори и кристални чаши за вино. Лита отвори широко очи:
— Откъде намери всичко това? Не вярвах, че хотелът е от такава класа.
Рупърт придърпа стола й и тя притеснено седна, опитвайки се да си припомни от телевизионните предавания, които бе гледала, как се държат богатите хора на вечеря. Притеснено разгъна плътната салфетка и предпазливо я разстла върху коленете си. Опита да се отпусне и да се държи естествено. Само че не бе много сигурна дали естественото й поведение ще се окаже на достатъчна висота.
— Не, не е. — Намигна й многозначително. — Имам си правило никога да не се докосвам до местната храна. Накарах да ми изпратят всичко от Лондон.
Показа й малък сандък в ъгъла на стаята. Върху капака му имаше покривки и сребърни прибори, а също и кошница за пикник с храна от някакво място, наречено Фортнъм и Мейсън. — Единственият проблем е, че всичко е студено, но човек трябва да се примирява понякога. — Сервира тънички бисквити и пастет в сребърна купичка. — Гъши пастет. Опитвала ли си го?
Лита послушно си намаза от него върху бисквитка. Беше гладък и много вкусен.
— Не.
— Прави се от черния дроб на гъска. Насила охранват птицата, докато накрая черният й дроб се пръсне.
Той невъзмутимо си намаза дебел слой върху бисквита и отхапа от нея. На Лита й се догади, но успя да преглътне и остатъка. Не искаше той да си помисли нещо лошо за нея.
— Вземи си още.
— Не, не, благодаря, аз… трябва да внимавам за фигурата си.
— Предполагам, че това е разумно за един модел. Но поне си пийни чаша шампанско. Наричат го напитката на жокеите. Няма никакви калории.
Лита му позволи да налее от виното във високата й кристална чаша. Беше със стайна температура, но въпреки това — великолепно. Тя го изгълта наведнъж. Тъмните очи на Рупърт проблеснаха. Отново й наля.
— Отлично. Харесват ми жените, които имат вкус към живота — меко отбеляза той.
Алкохолът я замая леко. Напрежението се изпари от тялото й. Отпусна се на стола си и се усмихна на Рупърт. Боже, колко красив беше!
— Какво е следващото ястие?
Той се усмихна широко.
— Пушена сьомга, ръжен хляб и мъничко лимонов сок. Опитвала ли си някога?
— Не. — Вече малко по-смела, тя го погледна в очите. — В Бронкс не се храним често с гъши пастет и пушена сьомга.
— Оттам ли си?
— Да — предизвикателно каза Лита. — Баща ми кара такси, а мама работи в шивашка фабрика. Работеше. Сега аз й изпращам пари, за да не се налага да го прави.
Рупърт изобщо не трепна.
— И ти ли щеше да се занимаваш с това, преди да осъзнаеш колко си красива?
Отне й секунда, докато осъзнае направения комплимент. После усети как лицето й бавно се изчервява.
— Не. Имах намерение да отида в колеж — отвърна тя. — И да направя кариера.