Лита разполагаше с пари. Купи самостоятелна къща на родителите си и им остави двуетажната, в която живееха по-рано, за да им осигурява доходи. Те се пенсионираха без повече суетене. Според баща й само един глупак би работил, ако няма нужда да го прави. Чико също се присламчи към нея за пари. Лита му предложи да го заведе до „Барнис“, да му купи няколко костюма и да му намери някаква работа в „Бенсън и Бейли“. Но той отказа.
— Просто ми дай пари, сестричке. Намислил съм да инвестирам — настоя той.
— В какво? — подозрително попита тя.
Лицето му помръкна:
— Няма да ти кажа. Може да разваля цялата работа. Знаеш как е.
„Не съвсем“, помисли си тя.
— Ще ми дадеш ли парите или не? Ще ти ги върна. Това е добра възможност за теб. Разбира се, не си длъжна. Аз все пак съм ти само брат — саркастично добави Чико.
Лита му даде парите. Четири хиляди долара в брой. И през ум не й мина да даде чек на брат си. Какво разбираше той от банки? Това не се вписваше в стила им. Тя все още пазеше парите, които бе спестявала в онзи чорап. Не му поиска разписка, защото знаеше, че никога няма да види и цент от тях.
Но си струваше, само за да се укроти Чико. Той не изпитваше особен възторг от успеха й. Щеше й се да направи нещо, за да охлади изгарящия го гняв. Лита се мъчеше да измисли работа за Чико, за да го отклони от хрумването му да стане неин „мениджър“. Замисли се над възможността да купи къщи, които да се разделят на два или три апартамента… три фамилни, както ги наричаха агентите по недвижима собственост. Тогава Чико би могъл да е от полза, да ги наглежда от нейно име. Стига да е сигурна, че няма да притиска наемателите за пари…
Беше й трудно да се занимава толкова много с брат си. Лита сякаш се носеше в облаците, заобиколена от богатство, известност и винаги на гребена на модната вълна. И беше влюбена.
Рупърт я бе поканил на среща в деня, в който се бе върнала у дома. Тя си седеше в апартамента, вперила поглед в телефона, и сякаш го предизвикваше да звънне. Щом това стана, тя се хвърли към него и вдигна мигновено слушалката. Беше той. Чувайки гласа му, цялата потръпна от удоволствие.
— Предполагам, че картичката ти се е сторила ужасно нахална.
— Не, не, прекрасна е! — Лита въздъхна, като си мислеше същото и за него.
— Щях да изпратя цветя, но ти не си беше у дома, за да ги приемеш.
— Това е без значение — промърмори тя.
— Да разбирам ли, че няма да е прекалено самонадеяно от моя страна да те поканя да излезеш с мен? — попита той.
— О, не.
— Не? Няма да приемеш? Е, не мога да те виня. И аз не бих приел на твое място.
— Разбира се, че приемам. Искам да кажа… — Лита се изчерви.
— Разбрах какво искаш да кажеш, мила. Само се пошегувах. Виж какво, ти се приготви, а аз ще мина да те взема към десет.
— Не е ли малко късно? — попита Лита и веднага съжали. Щеше й се сама да си удари шамар. Първата среща не бе най-подходящият момент да започне да го критикува. И какво ли знаеше тя? Той беше изисканият светски човек.
Рупърт се засмя. Харесваше й отсеченият му английски акцент. Звучеше като принц. Той, разбира се, бе благородник, от един съвсем различен свят — и Лита внезапно закопня да стане част от него.
— Може би, ако говорим за буржоазна вечеря за двама. Но ние ще хапнем късно и после ще обиколим клубовете. Искам да ме видят с теб. Облечи си нещо скандално, скъпа, става ли?
„Разбира се“, помисли си Лита и затвори, силно възбудена. Побърза да си вземе душ. Първо косата… едно момиче не можеше да изглежда добре, ако косата му не е лъскава и блестяща. Насапуниса всеки сантиметър от тялото си и втри лосион „Шанел“ № 5 по гладко избръснатите си крака. Започна бързо да прехвърля наум разнообразния си гардероб. Изборът на тоалет й се струваше почти толкова важен, колкото и на сватбена рокля. Загърна се в пухкавия бял халат от „Сакс“ — онзи, който й бяха доставили в разкошна картонена кутия, натъпкана с мека прозрачна хартия — и се запъти към гардеробната си. Макар той да й бе казал да се облече скандално, Лита щеше да внимава. Секси, но не прекалено. Знаеше, че може да си сложи високи до средата на бедрото бели ботуши, кожена минипола, която повече приличаше на широк колан, и мрежесто потниче с презрамки и две дискретни цветя, направени от медни плочки, които да прикриват зърната на гърдите й — и щеше да накара Рупърт и всички останали мъже тази вечер да паднат в краката й. Но след като паднеше на колене и после я вкараше в леглото си — може би с подаръци от рода на диамантени пръстени, с каквито се бяха опитвали да я подкупят някои редактори на списания — той щеше да преспи с нея няколко пъти и да я зареже. А Лита искаше нещо повече от това. Искаше да стане съпруга на Рупърт. Вероятно беше лудост да мечтае за това, още повече на първата им среща, но все едно. Вярваше в съдбата, а тя сякаш бе белязала Рупърт Ланкастър за нея. От онази първа среща в кабинета му, когато сърцето й се бе качило в гърлото, а след това я бе накарал да го чака толкова дълго и тя бе помислила, че е забравил за нея, а после романтичната вечеря в Коста Рика… О, божичко, какво щеше да каже майка й… малкото й момиче да стане английска лейди, баронеса…