Лита се зае да преглежда гардероба си като генерал, който планира стратегическа атака. Нещо секси, но не долнопробно. Хмм… Изпробва минирокля от сребриста кожа, рубиненочервена рокля с гол гръб от копринено кадифе и лимоненожълт тоалет с прилепнал копринен панталон, но нищо не й се струваше достатъчно подходящо. Накрая се спря на вталена копринена блузка в нежнорозово, изпъстрена с мънички сребърни мъниста, и бяла широка пола малко над коленете й, която се повдигаше и развяваше около краката й, докато ходеше. Парфюмира се с още „Шанел“, обу чифт сандали с невероятно висок ток и бе готова за излизане. Внимателно се загърна отново в халата, за да не изцапа тоалета си, после отиде до кухнята и си приготви омлет. Предчувстваше, че Рупърт ще остане впечатлен от нея, ако не се тъпче прекалено. Лита забелязваше как моделите около нея ставаха все по-слаби с всеки изминал ден. В ресторанта, където се канеше да я заведе Рупърт, може би сервираха и скара, кой знае? Но щеше да е по-добре, ако си поръча само салата с пиле на скара. Дори само мисълта за заешката храна я караше да изпитва силен глад. Тя добави чушки и пържени късчета месо в омлета си, а после бързо го излапа. Чаша червено вино — и вече се чувстваше малко по-спокойна.
„Готова съм“, помисли си Лита.
Рупърт пристигна с най-грамадния букет червени рози, който някога бе виждала.
— Пет дузини — каза той, когато забеляза, че тя се опитва да ги преброи.
Ммм, Лита изглеждаше чудесно. Какви страхотни гърди имаше под прилепналата розова блузка! Той задържа погледа си върху леко набъбналото зърно под коприната. Късата й бяла пола разкриваше извивката на прасците й; той си представи стегнатите й, гладки като сатен бедра. Дали венериното й хълмче е подстригано, или е направо обръснато? Беше толкова млада. Истински сладкиш. Направо не можеше да се сдържи да не я схруска.
Е, хайде стига! Полека. Тя бе почти готова да падне в ръцете му като зрял плод. Скоро щеше да му се моли като всяка друга жена в Ню Йорк.
Лита бе направо на седмото небе:
— Нека само ги сложа във вода.
Той се засмя:
— Съмнявам се, че имаш толкова много вази. Дай на мен. — Взе тежкия букет от ръцете й, напълни до половина мивката със студена вода и ги сложи вътре. — Утре след работа може да се отбием до „Блумингдейл“ и да ти вземем нещо, в което да ги сложиш. Но недей да ги гледаш цяла нощ. Имаме да обикаляме доста.
Хвана я за ръка и заедно излязоха на улицата. Настани я в едно такси — незнайно защо бе очаквала да дойде с лимузина, но това бе приятна изненада. Може би се опитваше да й покаже, че е съвсем обикновен човек. В колата той се обърна към нея с възхитен поглед и отбеляза:
— Притежаваш истински стил, Лита.
— Това ми е работата — отвърна тя, като се наслаждаваше на комплимента.
Заведе я в „Тавърн“ и поръча хайвер и блини, които много й харесаха, както и изстудено шампанско.
— Не бива да харчиш толкова много заради мен — възрази Лита.
Рупърт взе ръката й, завъртя я в своята и я целуна бавно и внимателно. Тя усети как моментално се овлажнява между краката и ги стисна по-здраво.
„Не и на първата среща! Не и ако искаш да го задържиш“, нашепваше й вътрешният й глас. С думите на майка й.
— Ти струваш много повече. Освен това… — намигна й той — … всичко се приспада като служебни разходи. Пробните излъчвания на рекламата дават отлични резултати. Ще станеш голяма звезда.
— А ти какво правиш в Америка, Рупърт? — попита Лита.
Той се усмихна:
— Ще ми повярваш ли, ако ти кажа, че си губя времето?
Тя примигна:
— Но ти си сред важните хора в „Бенсън и Бейли“.
— Вярно е — небрежно се съгласи той. — Но имам свои интереси в Англия.
— Щом имаш титла, сигурно си богат — отбеляза Лита и веднага съжали. Не искаше той да си помисли, че е решила да си търси богат приятел. Мислено благодари на Бога, че от рекламната кампания на „Коста Рика“ ще й платят цели двеста хиляди долара. Не бе от неговата класа, разбира се, но все пак имаше достатъчно свои пари, за да се различава от всички останали момичета-авантюристки, които се лепели подире му, според Бил.