— Не става дума само за пари. Имам къща, семейно имение. Принадлежали са на барон Ланкастър още откакто крал Джеймс ни е дал титлата. — Лицето му помръкна.
— Това… е хубаво, нали? — попита Лита.
— Би било, ако къщата беше в мои ръце. Има малък правен проблем. Но в момента работя по него.
— Затова ли се върна по-рано в Ню Йорк?
— Да.
Той леко погали дланта й с палеца си, чийто маникюр бе перфектно поддържан. Зърната на гърдите й моментално набъбнаха. Лита се премести леко напред — с надеждата, че Рупърт няма да забележи, но тъмните му очи бяха вперени право в гърдите й.
— Малко е хладно тук — промърмори тя.
— Не — усмихна се Рупърт. — Неособено.
Тя бързо отпи от виното си и се прикри.
— Но да не говорим за мен. Предпочитам да обсъждаме теб и блестящото ти бъдеще — каза той.
— А аз искам да поговорим за теб, Рупърт — искрено настоя Лита.
„По дяволите, колко е млада!“, помисли си той. Направо му се искаше да си оближе пръстите. Какво разкошно тяло имаше! И бе почти сигурен, че е недокосната. Изглеждаше прекалено скована, за да е правила секс някога.
Рупърт се чувстваше отегчен от кльощавите наркоманки, пристрастени към кокаина, които водеше в апартамента си след посещение в някой клуб. Нямаха гърди, нито дупе, нямаха и какво да кажат. Това момиче бе доста интелигентно и по-важното — съвсем скоро щеше да се поддаде на чара му. Само на осемнайсет. Освен това не знаеше как да се държи. Смяташе, че като има дрехи от „Шанел“, няколко подходящи тоалета от „Диор“ и наниз от перли, никой не би обърнал особено внимание на произхода й. Видът й е екзотичен, а това е последната мода в Лондон. Разбира се, щеше да се наложи да й наеме учител — заради акцента. Но това лесно щеше да се уреди. Тя имаше пари, а къщата — след като си я върнеше — щеше да се нуждае от ремонт. Можеше да използва влиятелната си позиция в „Бенсън и Бейли“, за да осигури четири или пет големи рекламни договора за Лита, които да я превърнат в мултимилионерка, а после да се ожени за нея. Тя щеше да получи титла, а той — пари, освен най-страхотното дупе, което бе виждал през последните пет години.
Щеше да е много лесно, защото тя го обожаваше. И не си правеше труда да го крие.
Отново огледа настръхналите й зърна под прилепналата копринена блуза. Изглеждаха разкошни. Зачуди се дали са тъмни като череша, или са като розов цвят. Мислено ги погали с език.
— Искам да си поговорим за любовния ти живот — настоя Лита.
Рупърт сви рамене:
— Какъв любовен живот, скъпа? Освен срещата ми с теб, животът ми е истинска пустиня. Отегчителна пустиня, изпълнена с работа.
— Агентът ми каза…
— Бил ли? — Рупърт небрежно махна с ножа си за риба. — Той е голям сладур. Но е гей. Наистина не може да разбере, че хетеросексуалните мъже могат да имат приятелки жени, без да спят с тях.
— Той ми каза, че си много популярен из клубовете.
— Заради титлата. Знам, че е детинско, но някои момичета така силно се впечатляват от нея. А това е просто нещо, което ми се полага по рождение, а не нещо, което съм спечелил.
Лита въздъхна. Той бе направо идеален.
— Смятам, че трябва да преценяваме човека само по това какъв е, а не какъв се е родил. Това е едно от нещата, които ме привлякоха у теб. Твоята целеустременост. Нахлу в кабинета ми и отказа да приемеш отрицателен отговор. Уважавам това качество у една жена. Имаме нужда от повече такива момичета днес.
— Благодаря — пророни Лита. Цялата сияеше.
— Знам, че един ден ще се омъжиш и ще се откажеш от професията на модел. Но дотогава ще станеш голяма звезда.
— Смяташ ли, че притежавам нужните качества? — попита тя.
Рупърт многозначително й намигна:
— Скъпа, смятам, че притежаваш точно каквото е нужно.
След вечеря я заведе в „Лайънс Денс“ — най-популярният в момента клуб в Ийст Вилидж, винаги претъпкан с рок звезди и хора от киното. На улицата пред вратите му се извиваше дълга опашка от момичета в миниполи, наредени по три в редица, които се молеха да ги пуснат вътре. Слязоха от таксито и Рупърт се приближи до портиера, който приличаше на истинска горила. Лита пристъпваше зад него с разтуптяно сърце. Никога по-рано не бе идвала на подобно място. Само преди седмица не бяха пуснали да влезе тук Сали, едно от другите момичета в агенцията. Лита никога не би допуснала да я унижат по такъв начин.
— Заповядайте, ваше благородие — изръмжа горилата и свали червеното кадифено въже, което преграждаше входа. Тълпата навън се развика, но Рупърт не им обърна никакво внимание и поведе Лита навътре и нагоре по стъпалата.