Лита се усмихна.
— Двамата ще се разбираме прекрасно — каза той. — Ще видиш.
Седма глава
Лита дори не си спомняше как загуби девствеността си. Или поне не много ясно. Животът й с Рупърт бе вихрушка от събития, рекламен блясък и истинско вълшебство. Рекламата за „Коста“ доведе до главозамайващи продажби и Лита стана много търсена. Рупърт се оказваше много полезен при всеки договор, който подписваше — за консерви с риба тон, за спагетите на „Мама Асунта“ и за кокосовото мляко на „Нестле“. Бил се мръщеше и чумереше, но трябваше да изтърпи присъствието му. „Бенсън и Бейли“ все пак бяха голям клиент, а освен това не можеше да си позволи да ядосва Лита. Парите се вливаха в сметката й като истински водопад. Бил забеляза, че клиентката му вече не спестява всяко петаче и дори не изисква счетоводни справки за хонорарите си. Беше прекалено заета.
Лита Моралес бе влюбена до уши.
Рупърт я водеше навсякъде. Представяше я като свое гадже, като любовта на живота си, като своя половинка. Ходеха заедно на вечерни партита в Горен Ийст Сайд и никой дори веднъж не я погледна отвисоко. Всъщност всички съпруги на банкери и годеници на лекари искаха да станат приятелки с нея. Канеха я да пазаруват заедно, да отидат на маникюр. Ласкаеха я и на Лита й бе изключително приятно.
Опияняваше се, защото знаеше точно какво си мислят те. Бяха съвсем прозрачни. Искаха да станат близки с една бъдеща английска баронеса. Проклети сноби! Мразеше подобно отношение и обичаше Рупърт, който й се възхищаваше за онова, което е, а не заради произхода й. Струваше й се голяма ирония, че той изобщо не проявява снобизъм, за разлика от хората, които се събираха около него.
Но в същото време позволяваше да я ласкаят. И защо не?
Лита не искаше да си го признае, но го правеше най-вече заради любимия си. Естественото му лустро и изисканост представляваха качества, които й се струваше, че никога не може да усвои. Рупърт мразеше „сцени“ от всякакъв род и Лита не искаше да предизвика някоя само защото приятелите му са толкова надути.
Времето се застуди. За Деня на благодарността Лита покани Рупърт у дома. За нейна изненада, той прие.
В къщата в Куинс го посрещнаха сияещата Мария, навъсеният Чико и мрачният Карлос. Мария не бе разрешила на мъжа си да пийне нещо, преди да седнат на масата, за да не я засрами пред лорда, както тя продължаваше да нарича Рупърт, макар Лита да я умоляваше с поглед да престане. Чико бе принуден да облече костюм, който не му стоеше съвсем по мярка, и само зяпаше Рупърт, без да каже нищо.
— Ще гледаме ли мача? — попита Карлос, докато Рупърт геройски дъвчеше втората си порция от препечената пуйка.
— Разбира се, че не — отвърна, шокирана, жена му. — Лордът не гледа футбол.
Карлос се изчерви, но не каза нищо и само погледна дъщеря си. Напоследък той едва ли не се страхуваше от нея — заради факта, че е само на осемнайсет, а управлява семейните дела, но все пак днес беше Денят на благодарността. Макар жена му да бе вгорчила живота на всички съседки, хвалейки се как дъщеря й ще стане маркиза, и макар да му харесваше да я гледа, изпълнена с гордост, Карлос нямаше да остави някакъв си англичанин да му развали празника.
Лита схвана намека и стана, благодарна на Бога, че има повод за бягство.
— Мамо, всъщност двамата с Рупърт трябва да се връщаме в града.
— Да. Ще водя Розалита на вечеря. Ще идем и на театър. А и ако остана тук, госпожо Моралес, опасявам се, че ще изям цялата ви вкусна пуйка и тогава няма с какво да приготвите супа.
Мария се засмя весело. Гореше от нетърпение да каже на съседката Глория колко е харесал гозбите й английският лорд.
— Ще ми се да можехте да останете.
— О, на мен също. — Рупърт си придаде съкрушен вид. — Но за съжаление пиесата ще започне без нас. Така че — довиждане, Чико…
— Чао, брато! — измърмори Чико.
— Довиждане, госпожо Моралес, и благодаря за прекрасния обяд. Беше истинско пиршество. Довиждане, сър. — Той се здрависа с Карлос, който успя да се усмихне насила.
Английският лорд бе нарекъл него — Карлос Моралес — сър. Много почтително. Това бе хубаво. А си и тръгваше, така че Карлос можеше да си гледа мача. Което бе още по-хубаво.
— Довиждане. Ще ви изпратя — предложи Карлос в рядък изблик на добри маниери.
Забеляза как дъщеря му светкавично грабна палтото си и хукна към вратата. Жена му побърза да стане и да се ръкува с Рупърт, който се усмихваше любезно, докато затваряше вратата след себе си.
Мария не можеше да си намери място от щастие.
— Той ни хареса, скъпи! Ще дойде пак, за да опита от гозбите ми. Може би тогава ще поканим и други гости.