Когато й направи предложение в деня на Свети Валентин с красив еднокаратов брилянт от „Тифани“ и сто червени рози, подредени из целия апартамент, Лита силно се развълнува, но съвсем не се изненада.
Беше усетила накъде вървят нещата. Струваше й се, че така е писано да стане. Очакваха я само хубави дни. Това беше съдба.
Отдаде мрачното настроение на Рупърт през март на стреса. „Бенсън и Бейли“ изгубиха няколко големи договора и колкото и нелепо да изглеждаше, обвиняваха за това Рупърт. Той не обсъждаше работата си с нея, но тя го чу от другите момичета в офиса на Бил. Рупърт се затвори в себе си и често часове наред се усамотяваше с адвокатите си следобед и не се прибираше преди осем или девет.
Молеше го да определят дата за сватбата, но той все отлагаше.
— Има достатъчно време за това, скъпа — неопределено отвръщаше Рупърт. — Точно сега не мога да отделя толкова внимание на сватбата си, колкото ми се ще. Има някои неща, за които трябва да се погрижа.
Явно не можеше да отдели време и за партито по случай годежа им, което майка й така упорито искаше да подготви. Лита не можеше да го убеди да пресекат моста, за да идат на гости на родителите й, но се опитваше да го разбере. Щом имаше проблеми в работата, щеше да му е трудно сред хора.
Въпреки това не можеше да лиши майка си от радостта да сподели с нея тържеството й. Лита прекара един уикенд с родителите си и им показа пръстена.
— Толкова е красив! — възхити се Мария. — Лордът има добър вкус.
— Трябва да го наричаш Рупърт, мамо. Той ще ти стане като син, след като се оженим. Как ще се обръщаш към мен — с „лейди“ ли?
Мария засия.
— Кажи ми пак името си като омъжена жена, детето ми.
— Лейди Ланкастър — повтори Лита за стотен път.
На вратата се позвъни и Мария изтича да посрещне петте жени на средна възраст — новите й приятелки. Лита послушно показваше пръстена си и разказваше колко много искал и Рупърт да дойде. Излъга ги, че е в командировка. Така беше по-лесно, отколкото да им каже истината.
Чико промърмори, че всичко е страхотно, но той трябва да тръгва за нощната смяна на строежа.
— Може би ще ми дадеш малко пари като сватбен подарък — за инвестиции.
— Разбира се — кротко каза Лита. Очакваше се той да й даде подарък, но нямаше смисъл да го изтъква.
След вечеря тя разчисти масата и изми съдовете, както по-рано. За последен път го бе правила преди по-малко от година, но сега й се струваше като живот на друга планета. Мислено се закле да не се дистанцира прекалено от семейството си. Те си оставаха по-важни за нея от изисканите приятели на Рупърт и тя леко се срамуваше, че е започнала да се чувства неловко от тях.
Когато баща й разгледа пръстена след вечеря, тя усети, че иска да й каже нещо.
— Всичко е наред. Можеш да ми кажеш каквото и да е — подкани го Лита.
— Пръстенът е много хубав. Но е доста малък, нали?
— Това е диамант от един карат.
— Знам. За нашите приятели това е страхотен пръстен. Но този мъж уж бил богат. Когато дойде у дома за Деня на благодарността, дори не беше със собствена кола.
Лита помълча.
— Татко, той има голям апартамент и много хубави костюми, яде хайвер…
— Чудесно. Но плаща ли за всичко това?
— Има ли значение?
— Ти имаш много пари, Лита — бавно каза Карлос.
— Но той започна да излиза с мен още преди да ги имам.
— Добре. — Баща й я целуна по бузата. — Стига ти да си щастлива, скъпа. Добро момиче си.
Лита кимна и извърна очи. По обратния път беше доста замислена.
След седмица Рупърт отново изглеждаше така, както в началото. Напусна „Бенсън и Бейли“.
— Щом не оценяват онова, което правя за тях, защо да оставам? — заяви той, докато масажираше раменете на Лита. — Няма защо да си губя времето. Мисля да започна свой бизнес.
— Чудесна идея! — Лита веднага се заинтригува. — Какво си намислил?
— Ще основа собствена рекламна агенция.
— „Агенция Ланкастър“? — усмихна се Лита.
Рупърт изглеждаше шокиран.
— Мили боже, не! Никога не бих използвал семейното си име по този начин. Ами ако нещо се обърка? По-скоро мислех за „Модерна реклама“.
На Лита това съвсем не й се стори оригинално, но какво ли знаеше тя? Рупърт бе специалистът по рекламата.
— Имам много клиенти, които ще ме последват — каза й той по време на вечеря.
В апартамента му имаше истинска действаща камина и от началото на декември той бе започнал всяка вечер да пали разкошен огън от пращящи борови пънове. Тази вечер се бе излегнал на персийския килим пред камината, а Лита се гушеше до него и се наслаждаваше на топлината и на играта на светлината от огъня. Може би щяха да се любят по-късно. Рупърт бе внимателен и изискан любовник, но на нея много повече й харесваше усещането за близостта му, отколкото самият секс. Тази малка тайна тя пазеше за себе си. Дали пък на нея й имаше нещо? Рупърт вероятно би казал, че потиска сексуалността си. Заради католическото й възпитание може би. Лита убеждаваше себе си, че всичко е наред; щяха да се оженят и след сватбата тя щеше да се отпусне и да се наслаждава повече на самия акт. Пък в крайна сметка може би сексът съвсем не бе толкова важен!