— Те ще дойдат в „Модерна“ и ще прехвърлят договорите си на мен. Ще направим състояние. — Целуна я по върха на носа, когато забеляза изненадата й. — Разбира се, и ти си включена. Нали не си мислеше, че ще запазя всичко само за себе си! И ти ще имаш дял от компанията от самото начало.
— Но нали нямаш нужда от моя дял?
Рупърт се засмя:
— Разбира се, че нямам нужда от теб, скъпа, но не искам ти да изтървеш добрата възможност. Нали все говориш, че искаш да имаш някакъв бизнес, преди да се оженим? Е, до сватбата остава вероятно цяла година и ето това е твоят шанс.
„Цяла година?“, разочаровано си помисли Лита. Е, така поне щеше да разполага с време и да убеди Рупърт да дойде в Куинс за тържеството за годежа. Не каза нищо. Не искаше да разваля настроението му, след като тъкмо се бе превърнал в предишния, очарователния Рупърт.
— Ти ще работиш като модел, затова ще участваш като негласен съдружник, но можеш да следиш как се развива бизнесът. Ще ти хареса ли да помогнеш — за някои от кампаниите?
Лита го целуна по брадичката:
— Звучи много забавно, скъпи.
— Още утре ще ти донеса да подпишеш всички документи — обеща той.
Лита се прибра у дома след снимки за реклама на „Шанел“ и намери четири тънички листа върху ореховото бюро в спалнята им. Прочете ги внимателно и се почувства безкрайно облекчена. Предлагаше й се четиридесетпроцентово участие в собствеността на компанията, с много щедри гаранции относно колебанията на Уолстрийт. Освен това получаваше достъп до банковата сметка на компанията — като един от нейните ръководители, и право да одобрява по-важните кампании.
Подписа се, малко сърдита на себе си заради леките подозрения спрямо Рупърт, които бе изпитала.
— Страхотно, скъпа! — каза той, когато му връчи документите. — Уредил съм да се пренасочват пари от личните ни сметки към сметката на компанията.
— Колко точно ще вложим там?
— Не е определена сума. Вместо да залагаме прекалено много пари в брой, сметнах, че е по-разумно да установим механизъм, по който да захранваме сметката по малко, когато е нужно. Ако това е приемливо и за теб, разбира се.
— Напълно.
Лита подписа банковите формуляри, които той й подаде, и се почувства поласкана и уверена. Харесваше й, че Рупърт е толкова консервативен — вероятно заради произхода си. Тя не искаше да похарчи много пари още в началото, дори и при всичките му нови клиенти.
Рупърт я взе на ръце и я завъртя.
— Хайде да идем до „Тифани“ и да подраним с покупките за Коледа.
Следобедът бе истинско блаженство. Лита се чувстваше добре защитена от хапещия студ в Ню Йорк в новото си палто от норки, модел на „Баленсиага“, меко и комфортно, също като присъствието на Рупърт. Той й купи перли от „Картие“ — големи капковидни обици, почерпи я с шоколадова торта и горещ шоколад, а после я заведе на вечеря в „Двайсет и едно“.
Същата нощ Лита бе прекалено уморена, за да се любят. Заспа в прегръдките на Рупърт, огряна от угасващия огън.
Това се оказа последният им хубав ден заедно.
През следващите няколко седмици Рупърт се затвори в черупката си. Лита го отдаде на напрежението в работата. Наложи му се няколко пъти да се обажда по телефона късно през нощта и тези разговори бяха придружени от шумни викове. Когато Лита го питаше за бизнеса, той само рязко й отговаряше, че това са проблеми, съпътстващи всяко ново начало. Когато го питаше какви по-точно, Рупърт й отвръщаше, че трябва да има повече доверие в него.
Тя не се засегна от отношението му. Нямаше съмнение, че започването на собствен бизнес е трудно. Лита се подготви за коледното им празненство — прекара няколко приятни часа в „Барнис“, за да купи подходящите подаръци за Рупърт, и после още няколко часа в „Забар“ с майка си — подбираха идеалните продукти за коледния обяд.
Седмица преди празниците Лита влезе в апартамента на Рупърт и го завари да излиза оттам с куфар в ръка. Тя примигна:
— Какво става? Да не си решил да ме напуснеш?
— Не ставай глупава! — студено отрече Рупърт. — Изпикаха ме в Англия по спешна работа. Ще се върна в понеделник.