— Щом е спешно, нека дойда с теб.
Той я целуна леко по бузата:
— Скъпа, става дума за досаден съдебен спор, който трябва да уредя. Няма за какво да се притесняваш. Връщам се в понеделник.
Не се наложи да чака до понеделник. Рупърт й изпрати телеграма в събота. Беше по-бързо от писмо и по-безлично от телефонно обаждане. Лита я прочете, после отново, сгъна я и я прибра в чантичката си.
Това бе единственото, което взе от апартамента му. Остави коженото палто и перлите на леглото, което внимателно бе оправила. После си взе такси и отиде на хотел.
В телеграмата пишеше:
„скъпа лита точка нещата между нас не вървят точка най-добре да отменим годежа точка апартаментът собственост на Бенсън и Бейли трябва да напуснеш до двадесети точка“
Точка. Точка. Точка.
Сякаш животът й беше спрял.
Осма глава
Беки погледна към разстлания долу Лондон и въздъхна.
От първокласния самолетен салон и единадесет хиляди метра височина градът не изглеждаше особено впечатляващ. Чувстваше се уморена и сивата мъгла, която обгръщаше замърсения град, сякаш допълнително изсмукваше енергията й. Темза въобще не проблясваше и съвсем не изглеждаше толкова голяма, колкото река Хъдсън. Беки се утешаваше с мисълта, че ще се почувства по-добре дори само като стъпи на твърда земя. След прекарания близо час на пистата на летище „Кенеди“, което я бе обрекло на досадни опити за разговор от страна на бизнесмените от съседните седалки, изпитваше крайна нужда от дълго потапяне в ароматна вана. По новините у дома показваха Великобритания в плен на профсъюзни стачки, заради които имаше режим на тока. Беки бе резервирала стая в „Риц“. Мрачно се закле, че ако се наложи, ще накара служителите собственоръчно да разпалят огъня. Трябваше да се намери топла вода за нея в този ужасен и студен град, иначе нямаше да плати и цент.
— Шампанско, госпожице?
Стюардесата с прекалено щедро гримирани в синьо клепачи и прекалено загоряло лице любезно се наведе към нея с бутилка „Мойе“. Не бе обърнала особено внимание на Беки по време на полета, но тя бе свикнала и с това. Приемаше враждебността на другите жени толкова нормално, колкото и изтърканите реплики за завързване на разговор от страна на мъже, достатъчно възрастни, за да й бъдат бащи. Нямаше значение, че тези жени не знаеха нищо за нея. Основната причина не се криеше в характера й. А в дългите й загорели крака и ръце, златисти и стегнати от плуването в океана и тениса в Хамптънс; във водопада от руса коса с естествено светъл цвят, но подсилен от деликатно изрусени до платинено кичури в Червения салон на „Елизабет Арден“ на Пето Авеню два пъти месечно; в ноктите й — очарователно естествени, с дискретен френски маникюр; във високите скули, слабото й като на модел тяло с издължени форми и малки стегнати гърди; в пълните устни и смайващо зелените очи, накратко — горе-долу във всичко. По време на полет като този обикновено стюардесата ставаше център на внимание. Откога и други жени, освен достопочтени дами от висшето общество, пътуваха в първа класа? След като Беки бе минала през вратата на самолета и бе тръгнала наляво, двадесет и една годишна и поразително красива, с обувки на висок ток от „Шанел“ и прилепнала копринена рокля на „Пучи“, никой от мъжете не гледаше другаде, освен към нея.
— Разбира се, защо не? — отвърна Беки и си взе чаша. Златистото вино засъска вътре и тя отпи, наслаждавайки се на лекото щипене на ледените мехурчета по езика й. Строго погледнато, не биваше да пие, докато не навърши двадесет и една.
— Къде ще отседнете в Лондон?
Възрастният мъж от лявата й страна се наведе към нея. Кожата му излъчваше неприятната миризма на осемте уискита, които бе изпил от началото на полета. Бледите слънчеви лъчи се отразяваха във венчалната му халка.
— При приятеля ми! — сряза го тя. — А вие може би ще отседнете при приятели на съпругата си?
Той се извърна, мърморейки си нещо, което прозвуча като кучка. Да, точно така. Кучка. Според речника това не означаваше ли жена, която е безмилостна към горките нещастници? И това чуваше често. Може и да бе преувеличено, че всички мъже са еднакви, но повечето от тях доста си приличаха. Момичетата в Маунт Холиок вероятно точно сега бяха излезли на протестен митинг. Развълнува се за приятелките си феминистки. „Ще ми липсват“, помисли си Беки, дори и грозното момиче от Бостън — Клеър Хойдън, което публично бе изгорило сутиена си в двора и междувременно бе подпалило стогодишно кестеново дърво. Предвид щедрия й бюст и при положение че вече бе започнал да увисва, тази проява изглеждаше доста неразумна. Но женският клуб в колежа бе завладян от феминистките идеи на Джърмейн Гриър и Сюзън Зонтаг, според които жените се нуждаят от мъже толкова, колкото и рибите от велосипеди. Но повечето от момичетата имаха плакати на разни мускулести типове в гардеробчетата си. Шампионът по шах Боби Фишър бе доста популярен.