— Чичо Хенри! — весело каза тя. Дали беше редно да го прегърне?
Хенри Уитлок я зяпна. Племенницата му бе зашеметяваща красавица. Истинска прелест — дълга руса коса, златиста кожа, ясен поглед и стройни крака, които продължаваха до безкрай. Тя не му беше кръвна роднина, разбира се. Слава богу, понеже я намираше за привлекателна. Адски привлекателна… и толкова неподходяща, неподходяща за семейството, за жена му, за имението Феърфийлд. Нима това бе новата господарка на къщата? Облечена в тази предизвикателна бяла кожена пола? Изглеждаше като някое от онези момичета, които се мотаеха с рок музикантите. Полата около тесния й таз бе толкова къса, че приличаше на колан… а и военното като стил яке, тясно в талията й и дълбоко изрязано отпред… А безумно високите токове, открояващи се бледи на фона на тена й, които повдигаха слабото й тяло напред и нагоре, като намекваха за леки извивки и удължаваха още повече безкрайните й крака…
— Хенри! — рязко се обади Виктория.
— О, да. — Той се прокашля и се приближи до невероятното създание, като леко се приведе напред да я целуне предпазливо по бузата. Ухаеше на бебешка пудра. Хенри се изчерви; светът му обикновено не бе смущаван от страстта, не и на този етап от живота му. Имаше ужасното чувство, че Ребека ще му донесе неприятности, и то доста. — Добре дошла във Феърфийлд. Надявам се, че пътуването ти не е било неприятно?
— О, не, всичко беше наред — отвърна Беки.
Последва пауза.
— Времето е чудесно — вяло отбеляза Виктория. — Гладна ли си, Ребека?
— Не, неособено. Благодаря.
— Е, след половин час е време за вечеря. Баркин вече е качил багажа ти в твоята спалня. Предлагам да си вземеш вана, а после аз ще мина да те взема за вечеря и може заедно да прегледаме сметките за къщата, за да се почувстваш у дома. Сигурна съм, че ще намериш всичко в идеален ред.
— О, разбира се… Не се притеснявам за това, аз…
— Отлично! — прекъсна я Виктория. — Последвай ме, моля.
Стаята й се намираше на втория етаж.
— Ще те оставя на спокойствие — каза Виктория. — Просто слез по стълбите до долу, когато свършиш. Трапезарията е точно от лявата страна.
— Благодаря — отвърна Беки.
— О, и, Ребека… може би ще се преоблечеш за вечеря. Това, с което си сега… — Тя огледа строго и неодобрително Ребека и на нея й се прииска да дръпне миниполата си надолу — … не е особено подходящо. Но съм сигурна, че скоро ще се научиш.
Виктория отправи към племенницата си кратка измъчена усмивка и я остави, като затвори вратата зад гърба си.
Стаята бе с висок таван, през чиято мазилка се виждаха опорните греди. Имаше огромен резбован гардероб от тъмно дърво, който изглеждаше поне стогодишен. Голямото легло бе месингово и спретнато оправено, с пухени възглавници и ваза със свежи рози до него. Една врата водеше към баня, откъдето се виждаше ябълково дърво, покрито с мъх и лишеи. Куфарите на Беки бяха оставени до леглото. Тя погледна през големите прозорци към имението си.
Окосените морави бяха насечени от тесни и виещи се чакълени пътечки, оградени с най-различни цветя; тук-там имаше статуи, стари и обрулени от времето; овощна градина, а от другата страна бе кухненската градина. Половината градина се простираше надолу до езерото, до което се стигаше по стъпала, тръгващи от слънчев часовник. Беки се отпусна на леглото. Все едно да живееш в музей, само че не съвсем. Можеше да докосва всичко, да тича навсякъде, да къса цветя, да плува в езерото… Беше принадлежала на баща й, а сега бе нейна.
Беки забрави за Брад и Ричард, и за всички хлапета, които бяха разбивали сърцето й в Щатите. Сега се влюби мигновено и безпаметно.
Изтика назад в съзнанието си поведението на леля си и се вмъкна в банята. Там видя сухи хавлии и няколко мънички шишенца с ароматно масло за вана от „Флорис“. Нямаше пяна, но когато ги изсипа в горещата вода, цялата стая се изпълни с уханието на гардении и жасмин. Прибра косата си на плитка и я вдигна високо, потопи се във ваната и се замисли. Имаше да върши куп неща. Да подписва документи и други такива. Притежаваше компания, която ръководеха чичо Хенри и няколко нейни братовчеди и която плащаше сметките за отопление на Феърфийлд, така че трябваше да провери как върви. Освен това, макар леля й Минди да бе обещала да долети в края на следващия месец, налагаше се да свикне с мисълта, че тук няма никакви приятели. Но щом ще живее в Англия, трябваше да си намери. Въпреки топлата вода, Беки потрепери, сещайки се за шофьора, за стюардесата и за леля си. Всички изглеждаха толкова студени! Леля Минди й бе разказвала за прочутите партита на майка й тук. Можеше и тя да организира такова. Насапуниса дългите си крака и започна да крои планове — коледни партита в Големия салон, с бумтящ огън и борови пънове, от които хвърчат искри, или вечеря другия месец с роднините на баща й, например прием в градината с шампанско и…