— Малко съм заета — остро каза тя, — господине.
— Виждам, че седите и четете списание — меко я опроверга той.
— Точно така. Както казах, заета съм.
Той се усмихна широко, доволен от огъня в нея. Боже, изглеждаше страхотно! Бил беше гей, така че мнението му бе обективно, а това момиче наистина бе красавица. На дневна светлина това ясно се виждаше. Хетеросексуалните мъже щяха да се спират и да зяпат тялото й, където и да отидеше, но него повече го интересуваше лицето й. Кожата й бе направо фантастична. Кафе с мляко, с дълга, блестяща коса, чувствени устни и високи скули, които показваха, че ще запази красотата си и в по-зряла възраст. Шоколадовите й очи с тежки мигли му напомняха за… коя беше, направо си я представяше… Ама разбира се — София Лорен. Именно на нея приличаше. София Лорен като тийнейджърка, с малко по-тъмна кожа и акцент от Бронкс. Истинско земно момиче. Вярно, че изглеждаше прекалено ниска да дефилира по подиумите, което бе много жалко, но той просто не можеше да откъсне очи от лицето й. Беше различно, а в „Моделс Сикс“ търсеха именно различното или поне така казваха. Вярно, че всяко от момичетата им приличаше на кльощав битник от Сан Франциско, но сега имаше особено предчувствие.
— Няма да отнема много от времето ви, госпожице. Не съм тук, за да ви свалям. От различни партии сме, ясно? — Извади визитна картичка от вътрешния си джоб и й я подаде. — Истинска е. Казвам се Бил Фишър и работя за една модна агенция. — Забелязал израза на лицето й, той добави: — Съвсем законна агенция за модели. Без никакви голи снимки. Някои от момичетата даже водят на фотосеансите и майките си.
Тя не каза нищо, затова той се наведе към пооръфания й брой на „Вог“.
— Страница шейсет и седма — там е Табита, тя е от нашите момичета. А на следващата страница представяме Саманта, тя е червенокосата отляво.
— И какво от това? Какво искате от мен?
Лита си повтаряше, че трябва да запази спокойствие, но сърцето й биеше като обезумяло.
— Най-напред бих искал да ви направя някои снимки. Пробни снимки.
— Пробни за какво? — настоя Лита.
Той я изгледа, сякаш е луда.
— За да станеш модел, разбира се.
Лита се убеждаваше мислено, че не трябва да ходи. Беше си починала, а сега наближаваше време да се връща у дома, при учебниците. Майка й щеше да се нуждае от помощ за вечерята. И какво щеше да стане, ако съберяха мръсните чинии в мивката и ги оставеха там? В апартамента щяха да се появят хлебарки. Големи колкото мишки…
Обаче нямаше полза. Държеше се, сякаш й е безразлично, но това може би щеше да се окаже най-вълнуващото нещо, което й се е случвало. Разбира се, нямаше начин да стане модел. Нали току-що бе прегледала „Вог“? Почти всички момичета там бяха бели и много слаби блондинки, да не говорим за високите им гъвкави тела. Тези момичета не бяха бедни и нямаха хлебарки в кухнята си. Но този непознат гей (от начина, по който оглеждаше момчета с прилепнали джинси по улица „Кристофър“, си личеше, че наистина е гей), този непознат смяташе, че тя има хубаво лице. Достатъчно хубаво, че някой да пожелае да й плати, за да го снима.
Лита си представи как Мелиса Менес, онова надуто момиче от училище, чийто баща притежаваше мизерна сграда с апартаменти под наем, узнава, че са й правили пробни снимки за модел. Мелиса боядисваше косата си платиненоруса в Манхатън на всеки шест седмици и разполагаше с пари да си купува дрехи. Никога не пропускаше да се подиграе на Лита. Тя кипваше само като си спомнеше как Мелиса се бе снабдила с билети за концерт на „Бийтълс“ и ги бе донесла в училище, размахвайки ги нависоко — в очакване другите момичета да възклицават и да се тълпят около нея само за да ги докоснат. Лита не си бе направила труда, макар че бе влюбена страстно в Джордж Харисън.
— Не те ли интересуват? Може би имаш запазени места? — бе казала Мелиса, а после бе добавила с онзи тъничък смях, който Лита толкова мразеше: — Но… предполагам, че нямаш, нали, Розалита?
Мелиса винаги обичаше да я нарича с цялото й име, сякаш й се подиграваше. Тя смяташе, че по рождение превъзхожда Лита. Но от цигарите кожата й бе изтъняла, а постоянните посещения в солариума в салоните за красота й бяха придали леко повехнал вид. Освен това под скъпия фон дьо тен, който обичаше да използва, имаше акне.
Лита си напомни, че трябва да се постарае да вземе визитната картичка на мъжа, когато приключат със снимките. Ако не занесеше истинско доказателство, никой нямаше да й повярва. А тя искаше да се похвали. Искаше Хектор да се гордее с нея.