Очите на Уеб се опулиха при вида на собствената му ръка, която бавно се повдигна и допря студените ленти, намотани около тялото му. Тя с лекота ги свали и захвърли настрани.
— Боже господи! — пламенно произнесе Уеб. За свой ужас усети как краката му го отделят от земята, със скок го изправят и той вече бяга презглава право към Хрончо и мотаещите се край него Усмирители. Чу как гърлото му изригва пакет от непонятни фрази, които изглежда бяха на изопачения английски, с който горилоидите си приказваха. Още почувствува, че тялото му се навежда, ръцете му събират купчина камъни и започва да ги хвърля по занемелите Усмирители. А после разбра, че бяга към края на поляната.
Не се движеше прекалено уверено, понякога се спъваше, изглежда Рон все още не можеше да управлява свободно чуждото тяло. Зад гърба му отекна тропотът на преследвачите. В дървото отдясно попадна електрически заряд. Но не се реши да се обърне назад и да погледне какво става на поляната.
След миг се оказа под закрилата на дърветата и още повече ускори ход. Но зад един дънер все пак се спря и се заслуша. По лицата на преследващите го усмирители бе застинал комическият израз на пълно удивление. Отново се зае да бяга, а в главата прозвуча спокойният глас на Рон:
— Те се приближават. Макар и не много бързо. Сега слушай внимателно!
Уеб виждаше как бягащото му тяло се провира през храстите, как над него избухват празничните салюти на електрическите разряди, опита да се изтръгне от плашещия го транс, в който го удържаше досега Рон. Но не успя или по-точно казано, не се осмели да напрегне достатъчно силите си. Напълно разбираше от кого зависи всичко.
— Аз съм готов! — потвърди той.
— Прекрасно! В дадения момент зоната пулсира и се сменя много бързо. Цикълът е постоянен и затворен. Дълго се взирах в него и струва ми се, че реших задачата. Но за съжаление не съм в състояние да управлявам тялото ти с нужната скорост. Затова ти връщам контрола върху него.
— Благодаря ти, какво трябва сега да правя? — запита Уеб и продължи да бяга, като безпомощно наблюдаваше как край него преминават дървета и храсти.
— Ти трябва да се приближиш към района на изменящите се зони. Бягай и не спирай. Скачай в съседната част, но не повече от половин минута, а още по-добре само няколко секунди. Измини пълен кръг, така че да пресечеш няколко сегмента, и се връщай обратно при Хрончо. Разбра ли?
— Да, но...
— Не спори! Няма време! Краят на първата част е право пред тебе. Завий после надясно и помни, че трябва бързо да изскочиш от него! Разбра ли? Прекрасно, приемай тялото си!
В главата на Уеб нещо трепна и тялото му отново оживя. Клоните, които до преди миг наблюдаваше като страничен наблюдател, изведнъж придобиха сила и немилосърдно го заудряха по лицето. Провирайки се през храстите, той разсичаше бодливата им хватка и чувствуваше, че дробовете му са обхванати от огъня на продължителното бягане. Дишайки тежко, рискува и се огледа. Усмирителите се носеха след него, като бяха прибрали жезлите си в кобурите. Сега те бързо го настигаха. С пълна скорост Хилдрът налетя на дебела елха, тръсна глава, съвзе се и заобиколи дънера... И се вмъкна в непроницаема нощ. Въздухът бе необикновено студен, под краката му зашляпа нещо меко и податливо, съвсем не приличащо на елхова настилка от изпадали иглички. Гъстата тъмнина го скри от настигащите го Усмирители. Зави надясно и усили ход. Отпред възникна слабо светене. Уеб изкачи някакъв каменен хълм, спъна се и падна. Изправи се с усилие от топлите камъни и побягна, като с мъка преодоляваше неравностите. Над главата му бе надвиснало синьо небе, изпълнено с ярки и големи звезди. Поиска му се да спре и да ги съзерцава, но нямаше време, защото отпред отново се показа гора... Но не тази, в която започна преследването. Влетя в него и веднага затъна до глезените в топла рядка кал. Заплете се в стеблата на дълги и тънки растения, а пространството наоколо се изпълни със странни звуци. Всеки мускул на тялото протестираше против непосилното физическо натоварване, но той упорито продължаваше...
— А сега — прозвуча в главата му тихият глас и затрепера от едва сдържано вълнение, — тръгни надясно и бягай обратно назад към Хрончо. Побързай!
Уеб застена, изруга и с труд се постара да изпълни заповедта на Рон сякаш от столетия се провираше през лианите и топлата тиня. Накрая усети твърда почва под краката си и излетя на поляната, където стоеше Хрончо, изправен в цялото си сияйно великолепие, заобиколен от пръстена механизми, захвърлени от Усмирителите. Кракът му се закачи за някакъв корен и той се просна по лице на земята и не изпита никакво желание да се изправи.