Хилдрът мислено се съгласи и веднага го изпълни приятна топлина, разля се по цялото тяло и възникна усещане за двойственост, сякаш двама души едновременно се гледат в огледало. Болка прониза душата му, собственото „аз“ стремително се разшири, разлетя се на отделни атоми и в най-далечните кътчета на Галактиката. Усети първичния студ на космическото пространство и набирайки скорост, полетя надолу, надолу, надолу...
Съвзе се, отвори очи и се огледа. Нищо не беше се изменило. Вятърът, както преди, шумеше в листата, както преди, гонеше облаците по небето... А в краката му лежеше Рон!
Рон Дайнин беше мъртъв.
Уеб с мъка се изправи. Въздъхна, наведе се над слабото ъгловато тяло, докосна го и побърза да се махне. И преди пред очите му умираха приятели, когато се придвижваха от Нормандия към Рейн. Животът продължаваше само за живите...
Уморено изгледа почернелия корпус на Хрончо. Маранята край него се уплътняваше и образуваше мъждукащо ядро. Уеб не знаеше какво го предизвиква. Даже не се удиви — за последните два часа се сблъска с такова количество необясними факти, че...
Тръгна към машината. Едва успяваше да си мести краката. Ако Хрончо не беше съвсем повреден от Усмирителите, би могъл с него да се прибере вкъщи. Вятърът налетя на Уеб, в лицето му се заблъскаха студени дъждовни капки, сякаш се намираше в самия център на бурята. Почти се преви до земята и въпреки това не успяваше да помръдне. Пречеше не само вятърът, но и... антигравитацията на Хрончо.
Дълго и мълчаливо Уеб седеше, поклащаше се насам-натам и размисляше. Едва ли през цялата история на човечеството е имало по-самотен човек от него. Гората, обкръжила поляната, нямаше нищо общо с Ню Йорк, въпреки уверенията на Рон, че Хрончо се движи само във времето, но не и в пространството. Понеже липсваха многобройните небостъргачи, Уеб допусна, че се намира в много древна епоха, далеч преди да започне тяхното строителство.
Машината на времето само на ръка разстояние продължаваше да го дразни. За съжаление тя бе така недостъпна, както и най-далечната звезда. Но ако успее да изключи полето... не, дори това едва ли ще го спаси. Той методично прехвърляше в ума си спомените, свързани с Хрончо: първо — не може да влезе вътре; второ — дори да успее да влезе, не знае как се управлява; трето — чудо ще стане, ако заработят осакатените механизми. За съжаление така е.
Уеб Хилдрът няма лесно да се измъкне от тази бъркотия!
Съвсем бе забравил за Усмирителите! Рон споменаваше, че местоположението на машината лесно може да се определи... а още и за тайнственото поле около Хрончо... ако излезе извън контрол, то представлява опасност... Какво ли имаше предвид Рон?
Уеб мислено се обърна към Рон.
„Рон! — замоли се той. — Рон! Чуваш ли ме! Отговори!“
Отговор не последва...
Уеб смътно си спомни думите на Рон, че няма да забележи никакви следи от присъствие на чужд разум, поне отначало... Наистина се оказа така — самичък си седеше в непознатата гора, където само вятърът се разхождаше свободно в короните на дърветата.
Сам ли? Не! Грешеше! Сред дърветата различи неясни мургави човешки фигури, които се приближаваха към поляната. Уеб се развика толкова силно, че надвика вятъра. Размаха приветствено ръце и тръгна срещу криещите се зад дърветата хора.
ИЗГУБЕНИ ВЪВ ВРЕМЕТО
От гората се разнесе вик-отговор и на поляната излезе бакъреночервен човек и се спря на известно разстояние от Уеб. Почти веднага примера му последваха и останалите туземци, всички облечени в закърпени панталони, дълги до коленете, и въоръжени с къси копия и тежки лъкове. Издаваха резки гърлени викове. Наобиколиха го и с нескриван интерес, съвсем като деца се заеха да го разглеждат.
— Индианци! — изуми се Хилдрът. — Божичко! Впрочем, помисли си той, така би трябвало да бъде: попадна в миналото на Америка, а тогава са я населявали индианци. Трябва да бъде благодарен на съдбата, че не го отнесе в епохата на неандерталците или динозаврите.
Червенокожият вожд се приближи плътно до пришълеца и го обля с поток непознати думи. Уеб поклати глава, повдигна рамене и запита:
— Нима никой не говори английски?
Тълпата му отговори с дружно ръмжене. Един индианец посочи на останалите лицето на Уеб, успяло достатъчно да обрасне за тези два дни. Тълпата дружно заговори и без никаква враждебност започнаха да опипват дрехите му, да докосват с пръсти бялата кожа и брадата. Възторжените и наивни действия доказаха, че на стотици мили около тази полянка не е имало ни един бял човек. И е напълно възможно Хилдрът да е първият бледолик, стъпил на Американския континент. Ролята на първооткривател не го зарадва, напротив, той все по-силно осъзнаваше в каква бездна на времето го е захвърлила съдбата... Направи знак на вожда, за да привлече вниманието му, потупа се по гърдите, а после, колкото се може по-изразително, посочи мъждукащия корпус на Хрончо.