Отговори му такъв вой, че косата му направо се изправи.
„Боже мой — помисли си той, — какво направих?“
Но се оказа, че не той се явява причина за воя. Над полянката надвисна някаква сянка. Вдигна очи и видя... как над гората кръжи планер, с оттенък на сребрист метал, а крилата му почти докосват върховете на дърветата. По време на поредния завой рязък порив на вятъра вдигна нагоре едно от крилата. Апаратът затанцува във въздуха, пилотът отчаяно се опита да го хоризонтира, но се оказа късно, изгуби височина и машината се вряза в дърветата.
Уеб съвсем се обърка. Току-що се бе убедил, че се намира в доколумбова Америка и хоп — летящото блестящо доказателство на технологична цивилизация прави изводите му невалидни. Изненадата го вцепени, замръзна на мястото си и като втрещен наблюдаваше катастрофата. Индианците бягаха където им видят очите.
В мига, когато и последният изчезна в мрачните горски гъсталаци, краката му отново придобиха способността да се движат. Уеб нададе вик и се спусна към планера. На половината път над главата му се разнесе особено свистене и зад гърба му се раздаде взрив. Инстинктивно оцени и съпостави звука с врязалата се в мозъка минометна атака при Сен-Ло и светкавично и професионално се просна на земята, като се постара направо да се слее с нея. — Гледай ти, каква среща! — ядосано провлече той и приготви люгера за стрелба. Отново последва свирене и взрив. „Запази хладнокръвие, Хилдрът — зашепна на себе си, — не му давай да те хване на мушка и го залови жив!“
Започна бавно и внимателно да пълзи през гъстата трева. Дишаше тежко и на пресекулки. Щом се оказа под разлистените клони на дърветата, се изправи и сгънат на четири, се запромъква крадешком... Останалото беше просто техника — мълниеносен скок и се облегна с гръб към обезобразения корпус на планера, като държеше пистолета готов за стрелба.
— Хвърли оръжието! — изкряска Уеб. — Излез с вдигнати ръце!
Отговорът бе упорито мълчание.
— Добре де, стой си вътре! — възкликна Уеб и натисна спусъка. Куршумът проби тънката метална обвивка и излезе от другата страна. — Сега ще излезеш ли?
Кратката пауза бе последвана от още по-кратко проклятие и на земята, съвсем до краката му, се търкулна тежък пистолет. Над отломките се показаха главата и плещите на пилота. Човекът се извърна с лице към Уеб и той едва не подскочи от удивление:
— Виж ти! Каква девойка! Готова да утрепе първия срещнат! — възкликна той. — Говориш ли английски?
Последва едносричен отговор, тих и разбираем.
— Много красноречиво — усмихна се Уеб и добави: — Обясни ми за какъв дявол започна да хвърляш по мене тези гадории?
— Защо пък не? — девойката го оглеждаше съвсем невинно. — Ти не си от нашата банда. Щях да те пречукам, ако вътре не беше изпочупено всичко. Трудно ми беше да се движа, камо ли да се целя.
Хилдрът прибра пистолета и се приближи до девойката, която го очакваше, застинала на място.
— Няма да ти сторя нищо лошо — заговори Уеб с намерение да предложи мирни отношения. — Аз, както и ти, дяволски се нуждая от помощ... Охоо!
Тя се нахвърли върху него и в ръката й блесна острие. Той ловко избяга от нападението, хвана я за китката и рязко я завъртя. Девойката падна на земята. Ножът падна от разтворените пръсти и Уеб го затисна с крак.
— Съветвам те да се държиш прилично! — кресна той. — Или ще стане лошо. Поискам ли да се разправя с тебе, ще го сторя без разговори.
Тя мълчаливо се изправи.
— Сега слушай внимателно — спокойно продължи мъжът. — Нуждая се от помощ. Доколкото мога да съдя, и ти също. Затова не се дърпай, а ми обясни съвсем нормално, защо трябва да ме убиваш, щом не съм от твоята банда?
— Ти си странен човек — каза девойката и го изгледа с любопитство. — Щом няма да ме убиваш, то поне да се скрием от дъжда.
Уеб кимна и напъха оръжието й по джобовете си. Арсеналът му, състоящ се до този момент от два жезъла и люгера, се попълни с нож и още един пистолет.
— Да се скрием в планера — предложи той и първи пропълзя в смачканата кабина. Подаде ръка на момичето и му помогна да се качи. Свободното пространство бе малко, но те успяха да се настанят достатъчно удобно.