— Безусловно Дявола е прав. На дадената планета всички усилия ще се окажат напразни. Няма смисъл да упорстваме.
— И какво ще правим?
— Трябва да се използва друга методика. Аз ще си помисля, но първо Дявола да се махне — няма нужда да чуе нашия разговор.
Когато Дявола си отиде, Омега продължи с размишленията си:
— Обмислих току-що получените данни от последните думи на Дявола: „Да опитат тези, които са по-големи хитреци от Дявола!“
И впери своя дълбок и многозначителен поглед в Господ. Той като че ли разчете мислите му и подскочи от възмущение:
— Ако правилно те разбирам, да го направя Аз самият?!
— А кой е по-голям хитрец от Дявола?
— Ти даже не допускаш, че бих могъл да променя повелята Си, така ли?
— Не, за това и дума не може да става — възрази Омега. — Мога да Ти изкарам цял куп доводи. И най-важният: ако Ти промениш Своята повеля, няма да остане никаква възможност за прегрешение и тогава работата съвсем ще се провали. Смятам, че Ти трябва да действаш директно, без да се маскираш като Дявола, и с много тактичност да въведеш жената в греха. Ако поразмислиш, ще видиш — свободата на избора остава неизменна. А нали това е главното!
— Напълно ли си сигурен?
— Стигнах до този извод след дълги изчисления.
— А защо не пробваш ти? — попита Господ. — В края на краищата си част от самия мен.
— Допуснах и тази възможност — отвърна Омега. — В някои области аз наистина съм по-хитър от Дявола, но не съм упълномощен да вземам решения.
— Ти разсъждаваш най-добре от всички, пък и няма какво толкова да решаваш. Давам ти точно указание: да я принудиш да отхапе от забранения плод. Щом изкушенията са безсилни, може пък логиката да я убеди?
— Добре де, ще пробвам. Имам железни аргументи, че щом работата е в логиката и убежденията, по-добре е да подхвана мъжа, а не жената.
— Не ограничавам твоята инициатива — рече Господ. — Ако мъжът се огъне пред съблазънта, жената сигурно също веднага ще съгреши. За мен главното е резултатът!
И тъй — Изчислителя Омега пое към райската градина на тази непокорна планета. Превърнал се в бял гълъб, той се спусна на най-долното клонче на дървото със забранените плодове и изчака момента, когато мъжът, оставил своята спътница да се наслаждава на себе си в отражението на реката, се разхождаше самотен.
— Защо не опиташ тези плодове? — рече Омега без заобикалки. — Страхотни са.
— Господ ми забрани.
— Че ти защо Го слушаш?
Мъжът се разколеба. Никога не си беше задавал този въпрос.
— Не знам, послушен съм.
— Сега добре ме чуй. Може би ти се подчиняваш на повелите му, защото послушанието е добро?
— Може би.
— А непослушанието — зло?
— Естествено — рече мъжът с облекчение.
— А откъде ти би могъл да знаеш какво е добро и зло? Щом не си опитал от забранения плод, не можеш да го знаеш. Прав ли съм?
Провокационен въпрос. Но мъжът не беше смазан от логиката.
— Господ знае всичко — каза.
— Значи Той е вкусил забранения плод, тъй ли? — парира го Изчислителя.
— Без съмнение.
— Но Той още не е умрял! Значи можеш да вкусиш плода и пак да останеш жив! И какво излезе — че те е излъгал?
Спорът продължи дълго, но никакви логика и диалектика не можаха да сломят упорството на мъжа.
— Ти ме изморяваш — каза накрая човекът. — Не съм свикнал да мисля, свикнал съм да се подчинявам.
— Те са еднакво упорити в своята непорочност — каза Омега Богу, когато се върна на небесата. — На логиката той се противи точно толкова, колкото тя на съблазънта. И аз не сполучих, сега е Твой ред.
— А, за нищо на света! — протестира Господ. — Не мога да изпълня тази роля, сигурен съм.
— Чуй ме — сериозно подхвана Омега. — Аз също мислих много, вече придобил по-точни сведения. Сега вече мога категорично да кажа: положението ни е още по-трагично, отколкото си го представяхме. Какво ти трагично — направо неприемливо от гледна точка на логиката…
В този момент се появи един крилат вестоносец и прекъсна думите му. Явно носеше свежи вести и беше силно развълнуван.
— Господи — каза той и се поклони ниско. — Ситуацията става катастрофална. Те безумстват, ще свърши зле. Те подпалиха рая!
— Подпалиха ли?
— За щастие, отидохме навреме. Угасихме пожара и спасихме оцелялото. Но те пак могат да започнат да си играят с огъня.
— Че как е станало? Те не умеят да добиват огън. Трябва да минат още доста поколения, преди да…
— Мога да обясня — намеси се Изчислителя. — Тези люде не вадят хляба си с пот и кръв. Благодарение на Теб те живеят безгрижно. Не познават тежкия труд, всяко усилие за тях е доволство. Те ще прогресират по-бързо от предшествениците си. Особено при разните там открития. В близко бъдеще ще овладеят всички науки, уви, без науката за познаване на добро и зло. Сега започват с огън, утре може би ще дойде редът на атомната енергия, която ще унищожи цялата планета. От една страна Ти не можеш да им се гневиш за тези техни увлечения, от друга ще трябва да ги пазиш от всички блага, които им даряват безгрижно съществуване. Разбираш ли какъв е изводът ми? Ти и Твоите легиони от небесници трябва да се превърнете в пазачи, за да ги предпазвате от неизбежните катастрофи, до които ще доведе тяхната непорочност. И това е само началото.