— Само началото, така ли?
— Да. И ще доразвия мисълта си. Забравяш един факт, който пропуснах при този анализ — те са безсмъртни!
— Така е — изстена Бог. — Обещах им го.
— Осъзнаваш ли всички противоречия, произтичащи от безсмъртието им? Те са безсмъртни, безсмъртни ще бъдат и децата им, и внуците им. А после? Катастрофите, които предричам, няма да ги засягат — ни стълкновения, ни болести, ни войни, нито глад и епидемии. Заедно с вечния живот Ти им обеща щастие. Ще започнат да се размножават с непредставима бързина. Разказах ли Ти моя сън?
— Случва ти се да сънуваш?
— Моите сънища са само продължения на моите изчисления, но в сферата на подсъзнанието. Изходните данни са такива: първо — безсмъртие, второ — Твоята необмислена повеля „плодете се и се множете“. Само след неколкостотин години населението ще бъде толкова многобройно, че ще трябва да използва всяка шепа земя за препитанието си. Но това не е всичко. След някакви си хиляда години, а това съвсем не е много, планетата ще бъде населена от милиарди непорочни създания. Така ние стигаме до абсурд: дори да бъде обработвана всяка педя от земята и да бъдат пресушени моретата, те пак няма да има какво да ядат. И още по-нататък, представи си, ще бъдат принудени да прекарват живота си във вертикално положение, без възможност да седнат или легнат, притиснати един към друг като треви. Няма да има място за животните и растенията, но те няма да се унищожават и няма да се чувстват нещастни — та нали им обеща вечен живот и блаженство.
— Много объркана ситуация — прошепна Господ.
— И невъзможна от гледна точка на логиката. Но и това не е всичко.
— По-лошо не може да има.
— Може, може. Тъй като ситуацията е абсурдна, ще трябва да се предприемат мерки за избягването й.
— И кой ще предприеме?
— Те. С Твоята помощ те ще прогресират по-бързо от останалите и откритите източници на енергия ще им помогнат да осъществят това, което се нарича покоряване на пространството. За тях ще е абсолютно необходимо. Ще започне разселване, многобройни разселвания на безсмъртни праведници по всички планети на вселената. А сега си представи какво ще стане на завладените планети, обитателите на които са простосмъртни и преживели грехопадение…
— Разбирам, ще загинат — прошепна Бог.
— Сто на сто. Броят на праведниците и по чуждите земи непрекъснато ще расте и ще дойде ден, когато храната няма да достига. Коренните жители ще загинат или ще трябва да ползват смъртоносни оръжия. И ти ще трябва да се примириш с това, за да осигуриш благоденствието на безсмъртните праведници.
— Но пък от друга страна е приемливо от позицията на Божия съд — грешните ще бъдат каназани, праведниците — благословени…
— Не споря — каза Изчислителя, — но когато безсмъртните праведници се разселят навсякъде и унищожат останалите сътворени от Теб хора, ще настъпи време без нито един грешник във вселената. А непорочните ще се множат и ще препълват селенията като проказа. И ето какво искам да кажа: ще се изправиш пред проблем, който и Ти не можеш да решиш. А в космически мащаб…
— И всичко заради онази глупачка, която отказва да вкуси от ябълката! — ревна нервно Господ.
— Сам го каза, нямам какво да добавя. Значи единственият възможен изход е тя да бъде принудена да се изкуши. Така пак се връщаме в началото. Дяволът опита сто пъти, аз също не успях. Затова сега настоявам да се намесиш Ти.
— Пак ти казвам: не ми отива да играя ролята на съблазнител.
— Тогава опитай със сила. Повтарям: тя трябва да съгреши! Нима не си всемогъщ? Ами нареди на две дузини архангели да хванат тази инатчийка, да й отворят насила магарешките челюсти и да я накарат да отхапе. Според мен не е никак трудно.
— Не е трудно, но е тъпо. Допусна грешка — забрави за правото на свободен избор.
— Прав си — смути се Омега. — Свободата на избора е нужна, тук си прав — не бива със сила.
— Не, ние никога няма да се измъкнем от тази история! — изстена Бог.