Владимир Мегре
Кои сме ние?
Две цивилизации
Ние все бързаме нанякъде, все към нещо се стремим. Всеки от нас желае да изживее щастлив живот, да срещне любовта си, да създаде семейство. Но на много ли от нас се удава да постигнат желаното?
От какво зависи нашето удовлетворение или неудовлетворение от живота, нашият успех или провал? В какво е смисълът на живота на всеки човек и на цялото човечеството изобщо? Какво ни очаква в бъдеще?
Тези въпроси съществуват отдавна, но никой не им е дал разбираем отговор. А би било добре да знаем в каква страна ни предстои да живеем след пет или десет години? В какъв свят ще живеят нашите деца? Но ние не знаем, да, навярно и не сме много способни да си представим бъдещето си, защото всички ние нанякъде бързаме, но накъде?
Удивително, но е факт: за пръв път ясна представа за бъдещето на нашата страна аз получих не от учените-аналитици или от политиците, а от отшелницата от тайгата Анастасия. И тя не просто показа картина на прекрасно бъдеще, но и аргументирано доказа, че то е възможно, още за нашето поколение. Фактически тя представи свой проект за развитието на страната.
Когато вървях из тайгата от полянката, на която живее Анастасия към реката, у мен се появи твърда увереност: нейният проект може много неща да измени в света. Ако се вземе предвид, че всичко моделирано в нейните мисли, след това винаги се въплъщава в реалния живот, то фактически ние вече живеем в страна, бъдещето на която може да бъде само прекрасно. Вървях през тайгата и мислех над думите на отшелницата за прекрасното бъдеще на страната, в която може би ще успее да поживее и нашето поколение. В страна, където няма да има регионални конфликти, бандитизъм и болести, няма да има бедни. И макар че не всички нейни мисли ми бяха понятни, но този път нищо от казаното от Анастасия не ми се искаше да поставям под съмнение. Напротив, искаше ми се да докажа на всички нейната правота.
Твърдо реших да направя всичко, което е по силите ми за въплъщението на проекта. Външно той изглеждаше съвсем прост: необходимо е всяко семейство да получи хектар земя за пожизнено ползване и да устрои на нея свое родово място, свое късче Родина. Но детайлите на този проект завладяха мислите ми. Те бяха пределно прости и в същото време невероятни.
Ама че работа! Не учените-агрономи, а отшелницата от тайгата доказа, че при правилно разположение на насажденията върху участъка само след няколко години няма да е необходимо да се наторява земята, нещо повече, даже неплодородната почва ще започне да се подобрява.
Като основен пример Анастасия използва тайгата. От хилядолетия съществува тайгата, всичко расте в нея, а никой не тори земята в тайгата. Анастасия казва, че всичко растящо на земята се явява материализирана мисъл на Бога, и Той всичко така е устроил, че на човек да не му се налага да се затруднява с проблеми по добиването на храната. Трябва само да се постарае да разбере мисълта на Създателя и да твори прекрасното с Него.
А и аз мога да приведа свой нагледен пример. На остров Кипър, където ми се случи да отида, почвата е камениста. Но не винаги е била такава. Преди много векове на острова са расли прекрасни кедрови гори, плодни дървета, в многото реки е текла прясна и най-чиста вода, и островът приличал на земен рай. Римските легиони превзели острова, започнали да изсичат кедрите и да строят от тях своите кораби, така изсекли кедровите гори на острова. Сега на по-голямата част от острова има съвсем рядка растителност, трева изгаряща още през пролетта, летните дъждове са станали рядкост и не достига прясната вода. На кипърците им се налага да доставят плодородна почва по море със своите баржи. Ето какво се получава: не е подобрил човекът създаденото, а с варварското си вмешателство го е развалил.
Анастасия, детайлизирайки своя проект, казваше, че на участъка задължително е нужно да се посади родово дърво и да се погребва починалият човек не в гробище, а на облагороденият от самия него прекрасен участък родова земя. Никакви надгробни паметници не са нужни. Споменът за човека трябва да е живото, а не мъртвото. Спомен за роднините ще бъдат живите творения на човека, тогава ще може и Душата му отново да се въплъти в материя, в земната райска градина.
Погребаните в гробище не ще могат да попаднат в рая. Душите им не могат да се въплътят в материя, докато съществуват мислите на родини и приятели за тяхната смърт. Надгробната плоча е паметник на смъртта. Ритуалът на погребението е измислен от тъмните сили и целта му е поне за известно време да се заточи Душата човешка. Никакви страдания и даже скръб нашият Отец не е измислил за своите любими деца. Всички Божествени творения са вечни, самодостатъчни, сами себе си възпроизвеждат. Всичко живеещо на Земята, от външно простата тревичка до човека, представлява само по себе си хармонично единно и вечно цяло.