Русия на Анастасия
Когато Анастасия разказваше за бъдещите селища, състоящи се родови имения, аз я помолих:
— Анастасия, покажи ми моля те бъдещата Русия. Ти можеш да го направиш.
— Мога. Кое място от бъдещата Русия искаш да видиш Владимир?
— Ами, Москва например.
— Сам ли искаш да отидеш в бъдещето, Владимир, или заедно с мен?
— С теб е по-добре, ще ми обясниш, ако видя нещо непонятно.
Топлото докосване да дланта на Анастасия веднага започна да ме потапя в сън, и-аз видях…
Анастасия ми показа бъдещето на Русия по същия начин както показваше живота на другата планета. Някога учените, навярно ще разберат как го прави, но в дадения случай самият начин няма никакво значение. Според мен, най-главното е информацията за това, с помощта на какви конкретни действия може да се влезе в това прекрасно бъдеще.
Москва на бъдещето беше съвсем не такава, каквато предполагах. Градът не беше увеличил площта си. Нямаше ги очакваните от мен небостъргачи. Стените на старите къщи бяха боядисани във весели цветове, на много от тях бяха нарисувани картини, пейзажи, цветя. Както после се изясни, с това се занимавали чуждестранни работници. Те отначало покривали стените с някакъв укрепващ разтвор, а после художници, също чуждестранни, ги изрисували. От покривите на много къщи се спускаха по стените стъблата на виещи се растения, листенцата помръдваха на вятъра и изглеждаше сякаш приветстват минувачите.
По почти всички улици и булеварди бяха засадени дървета и цветя. Направо по средата на Калинински проспект, където е Новия Арбат, се простираше зелена ивица. Нейната ширина беше около четири метра. Бетонен бордюр се издигаше над асфалта на около половин метър и беше засипан с пръст, от която растяха треви и полски цветя. На малко разстояние едни от други се редуваха дървета: офика с червени гроздове, брези, тополи, храсти с касис и малини и множество други растения, които се срещат в естествените гори.
Такива зелени ивици разделяха много московски проспекти и широки улици. На стеснената пътна част на улиците и булевардите почти нямаше автомобили. Основно вървяха автобуси, в които седяха, на външен вид не приличащи на руснаци, хора. И по тротоарите вървяха много, не руски на външен вид хора. Дори ми се мярна мисъл — да не са превзели Москва по-развити в техническо отношение страни? Но Анастасия ме успокои, като каза, че сега виждам не нашественици, а чуждестранни туристи.
— И какво толкова ги привлича в Москва?
— Атмосферата на сътворение велико, живителните въздух и вода. Виж колко хора има край Москва река, стоят и черпят си вода, с връвчица съдове потапяйки от крайбрежната улица висока във водата, и речната вода с радост велика пият.
— Но как възможно е направо от реката вода непреварена да се пие?
— Ти виж Владимир, колко е чиста и прозрачна водата на Москва река. Водата в нея жива е, не умъртвена от газове, както в бутилките, които в цял свят в магазините продават.
— Фантастика, да се повярва в туй е невъзможно!
— Фантастика? Но в годините на твоята младост, ти и твоите връстници измислица бихте нарекли ако чуехте, че скоро водата ще се продава.
— Е да, в това, в годините на моята младост едва някой би могъл да вярва. Но как в град толкова голям, като Москва, може в реката, водата чиста да се направи?
— Като не се замърсява, като не се изхвърлят разни отпадъци, боклуци по бреговете на реката.
— Така ли просто всичко е?
— Именно така, а не фантастично, просто е на дело всичко. Сега Москва река дори от текли по асфалта води е оградена, и е забранено на мръсни кораби по нея да вървят. Реката Ганг, която в Индия тече, се смятала свещена, сега цял свят се поклони и пред Москва река, пред нейната вода, пред хората, възвърнали живителноста и първоначалния й вид. И идват хора от страни различни, да погледнат чудото дивно, на вкус да пробват и да се изцерят.
— А московчаните самите къде са, защо автомобили има по улиците съвсем малко?
— В столицата сега живеят постоянно около милион и половина московчани и над десет милиона туристи пристигат от различните страни в света — ми отговори Анастасия и добави: — Автомобилите са малко затова, че московчаните, които са останали, редят деня си по-рационално, и нямат нужда от много придвижване. Работата им по правило е близо, пеша до нея може да се стигне. Туристите придвижват се с метрото и на автобуси.