— А къде са се дянали останалите московчани?
— Живеят и работят в прекрасни свои родови имения.
— А кой в заводите, във фабриките кой работи, туристите кой обслужва?
И Анастасия разказа следното. — Когато завършвала двехилядната година, по приетото на земята календарно изчисление, ръководството на Русия все още определяло избора на път за развитие на страната. По-голямата част от русите не се вдъхновявали от пътя, по който се развивали считаните за благополучни западни страни.
Русите вече опитали хранителните продукти от тези страни и те не им харесали. Станало ясно, че наред с развитието на така наречения научно-технически прогрес, в тези страни се появяват разни болести на плътта и душата. Растат престъпността и наркоманията, жените все по малко желание имат да раждат деца.
Условията, в които живеели хората от считаните за развити западни страни, не привличали русите, към старото социално устройство също не искали да се върнат, а нов път още не виждали. В страната нараствало депресивното състояние, то обхващало все по-голяма част от човешкото общество. Населението на Русия стареело и умирало.
В началото на новото хилядолетие, по инициатива на президента на Русия, бил утвърден Указ за безвъзмездно отдаване на всяко желаещо руско семейство по един хектар земя за устройване на родово имение. В този Указ се казвало, че земята се отдава за пожизнено ползване с право да се предава по наследство. Произведената в родовото имение продукция не се облагала с никакви данъци.
Законодатели подкрепили инициативата на Президента, и в Конституцията на страната била внесена съответната поправка. Основната цел на Указа, както смятали Президентът и законодателите, било намаляването на безработицата в страната, обезпечаването на жизнения минимум на малоимотните семейства и решението на проблема с бежанците. Но това, което се случило впоследствие, никой до край не могъл дори да предположи.
Когато бил отдаден първият парцел земя за организиране на селище с население над 200 семейства, участъци за устройване на родово имение върху него започнали да вземат не само малоимотни, останали без работа хора и попаднали в беда преселници. Първи от тях взели семейства със средни доходи и състоятелни предприемачи измежду твоите читатели Владимир. Те се готвили за това събитие. И не просто го чакали, а мнозина от тях в своите апартаменти вече отглеждали посадените от семена в глинени саксийки родови дървета, и своите все още малки кълнове издигали бъдещи могъщи кедри и дъбове.
Именно по инициатива на предприемачите и с техни средства бил създаден проектът на селището с инфраструктура, необходима за удобното съществуване, както го описа ти в книгата «Сътворение». В проекта били предвидени магазин, медицински пункт, училище, клуб, път и много друго. От общото количество хора, изявили желание да устроят своя бит, своя живот в първото ново селище, предприемачите били около половината.
Всеки от тях си имал свой бизнес, свой източник на доходи. За осъществяване на строителството и устройството на участъците им трябвала работна сила. Идеалното се оказало да се привлекат за строителството и благоустройството като работници, съседите от средите на малоимотните. По такъв начин, част от семействата получили работа и, следователно източник на финансиране на собствено строителство. Предприемачите разбирали, че по-старателно и по-качествено от тези, които сами ще живеят в селището, никой няма да изпълни работата, и затова отвън канели само специалисти, ако такива нямало сред бъдещите жители на новото строящо се селище.
Само полагането на основите на бъдещата градина, гора и засаждането на родовите дървета всеки се стремял да направи самостоятелно.
У мнозинството все още нямало достатъчно опит и знания за това как по-добре да устрои своя участък, и затова с особено уважение сред бъдещите жители се ползвали възрастните хора, съхранили тези знания. Не на тленни строежи, не само на къщите, а именно на подреждането на околната среда се отделяло особено внимание. Самото здание, в което се събирали да живеят хората, било само малка част от големия жив Божествен дом.
След пет години на всички участъци били построени къщи за постоянно живеене. Различни били те по големина и архитектура, но скоро хората видели, че големината на къщата съвсем не е главното им постижение. Главното било друго, и то започнало да се обрисува в прекрасните линии на ландшафта на всеки участък поотделно, и на селището като цяло.